Лотос за мис Куон
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лотос за мис Куон». Краткое содержание книги:
Той си тръгна, объркан и тревожен и се върна в главния щаб на тайната полиция.
2
Пред входа на Сайгонското летище Блеки Ли седеше в колата си и си чистеше зъбите с бамбукова клечка. Нетърпеливо чакаше пътниците от току-що пристигналия самолет от Хонконг да минат през митницата и през паспортна проверка.
Вече бе зърнал брат си Чарли да слиза от самолета. Блеки бе почувствал голямо облекчение, че Чарли откликна така бързо на неговия зов за помощ.
Чарли Ли бе пет години по-голям от брат си, по-сериозен, по-амбициозен, но финансово не бе така добре осигурен като брат си Блеки.
Проблемът на Чарли, според Блеки Ли, беше, че той не се залавяше за сериозна работа. Все търсеше бързи, лесни, големи пари. Все гонеше вятъра и се надяваше, че фантасмагоричните му планове един ден ще му донесат големи пари. Сам си пропиляваше шансовете в очакване да намери заровено злато, вместо да отвори танцов салон в Хонконг, както го бе посъветвал брат му.
Но за една задача като тази — задачата да се измъкне един американец до Хонконг — Блеки не можеше да си представи никой по-подходящ от Чарли. Ако Чарли не можеше да измисли нещо, тогава американецът можеше да се смята мъртъв.
Той видя как Чарли излиза от летището, спира и се оглежда. Стори му се, че брат му е поотслабнал и дрехите му са малко по-протрити, отколкото, когато го бе видял за последен път преди няколко месеца.
Чарли забеляза американската кола и се приближи. Блеки излезе и го поздрави. Двамата мъже разговаряха няколко минути на жаркото слънце. Питаха се кой как е със здравето, Чарли попита за Ю-Лан, която му бе много симпатична. Никой от тях не спомена спешната телеграма на Блеки, в която молеше брат си да остави всичко и веднага да дойде.
Качиха се в колата и без да бързат се отправиха към клуба. По време на пътуването Блеки попита как върви бизнесът и Чарли махна с ръка и каза, че не е зле. Имал проблеми с момчетата, които карали рикшите му. Рано или късно рикшите щяха да изчезнат — уличното движение в Хонконг ставаше все по-задръстено и полека-лека избутваше рикшите от улиците. Момчетата го знаеха. Те искаха по-високо заплащане, за да могат да си натрупат запас от средства, с които да посрещнат предстоящата безработица. И четирите момичета, за които се грижеше Чарли също му създавали неприятности. Откакто излезе онази книга за проститутката в Хонконг, американските власти забраняваха на моряците в униформа да влизат в хотелите, където работеха момичетата. Тази забрана се отрази зле на бизнеса, но сякаш за да влошат нещата още повече, момичетата искаха по-висок процент.
Блеки слушаше и от време на време промърморваше нещо съчувствено. Продължиха да обсъждат проблемите на Чарли, докато се качваха по стълбите на клуба, където ги чакаше Ю-Лан, за да поздрави сърдечно Чарли.
Обедът бе готов и тримата обядваха заедно осем безупречно подготвени блюда. Докато се хранеха, говориха малко, а след като приключиха, двамата братя се оттеглиха в кабинета на Блеки, а Ю-Лан отиде в стаята си, за да подремне. Чарли седна на най-удобния стол, а Блеки — зад бюрото си. Предложи на Чарли пура и той я прие.
Последва кратка пауза, докато я запали, след което каза:
— Може би има нещо, което бих могъл да направя за теб?
Блеки веднага му изложи нещата съвсем делово. С удивителна яснота той разказа на брат си историята на Джафи. Представи му цялата информация, която бе успял да събере, без да усложнява фактите със своите мисли и мнения.
Чарли се облегна в стола си, като всмукваше дълбоко от пурата си, а лицето му остана безизразно. Докато Блеки говореше, Чарли бързо си даде сметка, за опасността, която тази работа криеше. Досега нито той, нито Блеки се бяха залавяли за нещо наистина опасно. Е, прекарваха нелегално по малко опиум, разбира се, някои тъмни сделки с валута, прекарваха по някой друг беглец в Хонконг, но нищо, което можеше да ги изправи пред взвода за екзекуции, а това, в което се бе натопил Блеки, можеше лесно да завърши пред дулата на тайната полиция.
Чарли бе живял дълго в Сайгон. Той напусна страната едва, когато французите се оттеглиха и на власт дойде президентът Дием. Чувстваше, че е негов дълг да подготви път за бягство на по-малкия си брат, в случай на нужда, и се бе установил в Хонконг. Но той познаваше добре виетнамските методи и виетнамския манталитет. Знаеше, че ще бъдат взети най-строги мерки срещу един китаец, ако той е помогнал на някого да избяга от съд.