Лотос за мис Куон

Знаеше, че хората му ще трябва да отсеят стотици такива истории, за да стигнат до някой дребен факт, доказващ, че Джафи се крие и не е в ръцете на виетнамските партизани. Инспекторът се надяваше по този начин да попадне на следите на момичето, с което е бил свързан Джафи. Даде нареждания да не връщат никого. Всеки, който дойдеше с някаква информация, трябваше да бъде изслушан.

Един човек, който би могъл да му каже къде се крие Джафи, не знаеше нищо за наградата, защото Йо-Йо така и не бе се научил да чете и съответно не бе прегледал вестника.

Докато инспекторът отсяваше отговорите на въпросите си, Йо-Йо клечеше пред клуб „Парадайз“, а мръсното му, злобно лице се бе свило в намръщена и объркана гримаса.

Той видя как Чарли пристигна. Беше го виждал и преди и знаеше, че той живее в Хонконг. Досети се, че са го повикали. Тогава разбра, че става нещо много важно. Но какво е това нещо? Почуди се дали да не иде в къщата на момичето за танци и да поговори с нея. Може би щете да я накара да му каже защо ходи при американеца, но прецени, че ако не успее да я застави да проговори, тогава той самият щеше да има сериозни неприятности с Блеки Ли. Рискът бе прекалено голям.

Така че той седна на сянка, започна да върти в ръцете си своето йо-йо и зачака. На десетина метра от него един уличен търговец четеше вестника и се чудеше каква история да измисли така, че да му повярват и да му дадат наградата. Той познаваше Джафи. Беше го виждал да влиза и да излиза от клуба, но не можеше да си спомни дали го видя в неделя вечерта. Смътно си спомняше, че Джафи бе седял в колата си пред клуба, но не беше сигурен дали беше събота или неделя.

Реши да каже в полицията, че е било неделя. Щяха да се впечатлят повече, ако им кажеше, че е неделя, защото според вестника, това е бил денят, когато Джафи е изчезнал. Веднага като мине времето на обедните почивки, той ще иде право в полицията и ще им каже, че е видял Джафи да седи в колата си. Дори да не му дадат цялата награда, сигурно щяха да му дадат нещичко.

В американското посолство лейтенант Хамбли седеше на бюрото си и правеше дупки в попивателната хартия, а лицето му беше тревожно и замислено.

Очакваше Сам Уейд. Беше му телефонирал веднага, щом се върна в офиса си. Уейд бе казал, че идва след няколко минути.

Когато влезе в стаята, Хамбли му махна да седне на един стол.

— Оплел съм се в тази афера с Джафи — каза той. — Ти нали си го познавал добре?

— Да, но не кой знае колко добре. Играехме заедно голф. Беше много добър играч. Не съм виждал човек с по-далечен удар от неговия.

— Що за човек беше той?

— Приятен тип. Много симпатичен.

Хамбли проби още няколко дупки в попивателната.