Лотос за мис Куон

— И той е мъртъв?

— О, да, мъртъв е.

— Предполагам ще ми кажете, че се е самоубил? — каза Хамбли саркастично. — Ами при това положение всичко става още по-зловещо. Прислужникът, момичето и готвачът — всички са мъртви. Всеки от тях би могъл да ме насочи към някаква следа. Тази работа е дяволски зловеща.

Инспекторът се усмихна търпеливо.

— Ако бях на ваше място, лейтенант, и аз щях да си помисля същото, но с информацията, която имам, нещата съвсем не изглеждат толкова зловещи. На мен те ми изглеждат като най-естествената поредица от събития, която човек може да си представи.

Хамбли си пое дълбоко дъх. Усещаше, че го обзема ярост, но успя с мъка да се овладее.

— Вижте, нека да оставим празните приказки и да се заемем с фактите? Щом знаете толкова много, дайте да видим какво е то!

— Ключът към цялата история е в това, че Хаум, момичето и Донг Хам са били агенти на партизаните. В момента, когато човек разбере това, няма да има нищо мистериозно и нищо зловещо в цялата история.

Хамбли изведнъж се почувства несигурен в себе си. За да си остави време да помисли, той извади пакет цигари и запали една.

— Защо не го казахте още на съвещанието? — попита той.

— Скъпи ми лейтенанте, ако го знаех, естествено щях да го кажа, но аз го научих едва тази сутрин.

— Как сте го научили?

— В Сайгон има много агенти на партизаните. От време на време някои от тях осъзнават, че животът тук е много по-добър от живота в Ханой. И променят убежденията си. Именно чрез такива хора ние получаваме доста информация. Специално този информатор, с когото говорих, не искал да издаде Хаум, момичето и Донг Хам, докато бяха живи, но в момента, в който разбрал, че са мъртви, той дойде при мен и ми каза, че са били агенти на партизаните.

Хамбли вътрешно изпъшка. Беше сигурен, че се омотава в лъжи, но въпреки това, сега трябваше да стъпва много предпазливо. Тази фантасмагорична история можеше да се окаже истина.

— Но какво общо може да има това с изчезването на Джафи? — попита той. — Нали няма да ми кажете, че и Джафи е бил агент? Защото, честно да си призная, не бих ви повярвал.

Инспекторът поклати глава.

— О не, лейтенанте, няма такива детинщини. Кажете ми какво знаете за господин Джафи? Той е ваш сънародник. Живее в Сайгон от три години. Какъв човек е той, според вас, или по-точно, какъв човек е бил той, според вас?

Хамбли никога не бе разговарял с Джафи. Беше го мяркал през тези два месеца, я в някой бар, я в нощен клуб, но никога не бе проявявал интерес да разпита за него. Ядосан и раздразнен, той си даде сметка, че не знае абсолютно нищо за Джафи.

Като го наблюдаваше, инспекторът бе доволен от начина, по който вървеше разговорът. Този напорист младеж бе постепенно изтикан в отбрана. Съвсем не беше така уверен в себе си, както в началото.

— Ами, зная, че е бил добър бизнесмен, — каза предпазливо Хамбли. — Доколкото ми е известно, не е имал неприятности. Той…