Лотос за мис Куон

Хамбли си взе фуражката и я нахлупи на главата си.

— Ами, благодаря ти. Веднага ще ида да се срещна с тази китайка. — Той погледна часовника си. Минаваше дванайсет и половина. — Много ми помогна.

След петнайсет минути вече стоеше пред входната врата на Ан Фай Уа. Позвъни и зачака. Минаха две минути и пак позвъни. Тъкмо реши, че е излязла, когато вратата се отвори, на прага застана момичето и впери поглед в него. Бадемовите й очи внимателно се плъзнаха по униформата му, преди да се вдигнат към лицето му.

— Хамбли, военна полиция — каза лейтенантът и отдаде чест. — Мога ли да вляза за момент?

Тя отстъпи назад и леко изпъна дългите си, красиви пръсти. Носеше гълъбова роба дълга до земята с цепки от двете страни до средата на бедрата й. Дългите й, изящни крака бяха боси, с цвят на стара слонова кост. Под сивата коприна се очертаваха твърдите й гърди. Явно под робата беше гола.

Той влезе в дневната. На масичката лежеше сутрешният вестник. До него имаше поднос с чашка и чинийка, кафеник и полупълна бутилка с коняк „Реми Мартен“.

Ан Фай Уа седна на страничната облегалка на голям кожен фотьойл. Хамбли с мъка отклоняваше погледа си от краката й, които се виждаха през разтворената цепка на робата.

— Желаете ли нещо? — попита момичето и повдигна нарисуваните си вежди.

Хамбли се стегна.

— Четохте ли вече вестника?

Той се наведе напред и почука с пръст заглавието, с което се обявяваше отвличането на Джафи.

— Хмммм.

Тя кимна и с нежния си пръст започна да върти една къдрица на врата си.

— Познавахте ли Джафи?

Тя поклати отрицателно глава.

— Имал е приятелка — виетнамка, която е работела като платена компаньонка за танци. Опитвам се да я намеря. Дали случайно не знаете къде живее?

— Може би.

Хамбли се раздвижи. Черните бадемови очи го разсеяха. Тя го оглеждаше като фермер, който ще купува бик за разплод.

— Какво означава това? Познавате ли я или не я познавате?

Тя се наведе напред, за да си вземе цигара. Гърдите й опнаха копринената материя. Сложи цигарата между изрисуваните си устни и го погледна в очакване.

Хамбли затършува за запалката си, намери я и с мъка я запали. Докато палеше цигарата й, се ядосваше, че е объркан и се държи като тийнейджър.

— Опитваме се да проследим пътя му до момента, когато е бил отвлечен — обясни Хамбли. — Смятаме, че това момиче може да ни помогне.

— Ако можеше да ви помогне, тя вече щеше да ви се обади, нали така?

— Не непременно. Може би не иска да се замесва в цялата тази история.

Ан Фай Уа вдигна вестника и го погледна.

— Виждам, че дават награда. Ако ви кажа коя е тя, ще ми дадат ли наградата?

— Може би. Наградата се изплаща от Службата за сигурност. Ще трябва да говорите с тях.