Островът на изкушението

В ранчото имаше няколко бунгала и крайезерни вили, от които „Крийксайд“ беше най-голямата. Къщата беше несиметрично разположена дървена постройка с мечешки кожи по пода и рогати еленови глави на стените. Аврора намираше интериора за странен, тъй като баща й не си падаше по такъв стил. Той обичаше козметиката и шикозните дрешки, а маниерите му бяха префинени и едва ли не женствени. И все пак като че ли му допадаше да се прави на алфа-мъжкар. Докато твореше, крачеше наперено из стаята с ръце на кръста и каубойска шапка върху чорлавата си глава, гордо оглеждайки ловните трофеи. Мъж с изсветлени кичури, вперил поглед в очите на препариран глиган, единият с пяна по косата, а другият с пяна на устата… Неведоми са пътищата на творческата мисъл.

— Тате, излизам! — провикна се Аврора. Отброи секундите в очакване на отговора му — винаги десет, когато твореше.

— Добре, бонбонче — отвърна той точно на десетата секунда. — Да внимаваш!

„Да внимаваш?“ В какво, за бога, можеше да се забърка в тая пустош? Излезе на просторната веранда. Тревната шир на прерията шепнеше и напяваше. Дива гъска прелетя ниско на хоризонта.

Паскал й липсваше неимоверно. Животът без нея беше скучен и посредствен. Напук на строгия училищен режим приятелката й винаги намираше начин да я разведри. Имаше чувството, че двете могат да се забавляват навсякъде.

Слънцето напичаше безпощадно от високия си пиедестал в топлото синьо небе. Аврора закрачи мудно към поточето, затъжена за най-добрата си приятелка. Сексът беше едно от многото неща, които правеха заедно. Паскал се държеше така, сякаш нищо особено не се беше случило помежду им и че това беше напълно естествено. Отначало Аврора реши, че е обратна. Нищо че беше преспала с толкова много момчета. Да не забравяме за Линдзи Лоън! С Паскал имаше чувството, че може да се изживява и като момче, и като момиче, като опитна и като неопитна, като всякаква. Паскал си беше… Паскал. В нея имаше мистериозна притегателна сила, която увличаше и обсебваше. Тя имаше неколцина любовници в Париж и в момента вероятно палуваше с тях. Ала каквото и да правеше, за Аврора връзката им беше неприкосновена и несравнима с тривиалните любовни взаимоотношения.

Спря на брега на рекичката, коленичи и топна пръсти в сребристите вълнички. Огледа се във водата. Макар английският климат да не се беше отразил положително на кожата й, Аврора изглеждаше много по-добре. Стоманената студенина се беше изпарила от очите й, а лицето й беше загубило циничната си гримаса. Отново приличаше на момиче.

— Ей, какво правиш там? — Гръмкият глас с напевен южняшки акцент я стресна. — Не се навеждай над водата! Опасно е!

Мъжът беше към четирийсетте, широкоплещест и снажен, с карирана риза и работни панталони. Аврора го познаваше — Били Боб, един от земеделските работници, селяндур от класа и дебелоглав за двама, с неподбиращ сексуален нагон и яко, мускулесто тяло. Май селската ваканция не се очертаваше толкова прозаична, колкото очакваше. Аврора се изправи, изтупа босите си колене и му отправи лазурносин поглед.