Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
След две седмици Тони й помогна с пренасянето в скромен апартамент в западен Холивуд.
— Престоят в Испания ти се отрази добре — отбеляза той. — Променила си се, Лори, пораснала си.
Беше напуснала Ел Ей дете. Сега можеше да се нарече жена.
— Невинаги бях до теб — призна той. — По-лесно ми беше да страня… Това беше недостойно, съжалявам.
Благодарение на Корасон Лори вече го разбираше. Напоследък Тони може и да не беше бащата мечта, но все пак се стараеше.
— Не е нужно да се оправдаваш — каза тя.
Той прокара пръсти през оредяващата си коса. Личеше си, че се разкайва.
— Винаги ще си останеш моята скъпа дъщеричка, най-милото ми нещо на света.
Прегърнаха се. Тони я притисна силно и тя се просълзи.
Апартаментът се състоеше от две стаи, които планираше да обособи в две самостоятелни кътчета. Подреди малкото си лични вещи с любов. Най-сетне имаше свое собствено местенце. Замисли се за именията в Бевърли Хилс — недоумяваше кому са нужни такива огромни халета. Тя самата би се чувствала като прашинка в буркан.
Стените бяха празни платна, готови да приемат отпечатъка й. Окачи две снимки. На едната беше Корасон като млада — усмихната и ведра, тя стоеше на големия мост, на който беше спряла и Лори преди няколко седмици. Втората беше реклама от лъскавото списание, на което беше попаднала по време на полета към къщи. Хареса й снимката — остров Какатра с първокласен спа комплекс за знаменитости насред Индийския океан, притежание на известен южноафрикански бизнесмен. Имаше и статия за най-атрактивните кътчета по света. Заради обширната си площ, златните пясъци и тучната растителност спа комплексът беше наречен „райско бижу“ и стоеше на челна позиция в класацията. Лори откъсна страницата, понеже снимката беше същинско копие на илюзорния остров, който често посещаваше в мечтите и сънищата си. С годините въображението й беше нарисувало картината до най-малката тънкост и приликата беше поразителна. Привличаха я не пищното имение и скъпите яхти, а неземният пейзаж и лазурната вода.
Слънцето залязваше в огнено зарево над Холивуд. Лори се настани на леглото с поръчаната от ресторант храна. Извади папката, която беше съставила по време на гостуването си у Корасон, и се зачете. Беше си записала всичко за непознатия от „Трес Ерманас“ — как изглеждаше, с какво беше облечен и всичко, което си спомняше за мерцедеса му. Прегледа на Гугъл каталога и разпозна модела. Как се проклинаше, задето не беше наизустила номера му! Спомняше си единствено, че започваше с „J“, и от там нататък — нищо. Прозорците бяха затъмнени, а цветът беше графитно сребрист като цвета на мокра шистова скала.
Утре започваше да го издирва. И какво ли щеше да се случи, ако го намереше? Дали щеше да я прегърне и да й каже, че се радва да я види? Фантазираше си за него какво ли не, но се стъписваше при мисълта за среща… Той някак не принадлежеше на реалността, а на един въображаем свят, който беше изградила около онзи мистериозен ден. Къде ли живееше? Какво ли работеше? Думичките „офис“ и „бюро“ не се връзваха с представата й за него. А с какви ли хора дружеше? Какво го радваше? И какво го натъжаваше?
Мислите й все се връщаха към един и същи въпрос — какво можеше да му предложи тя, едно бедно момиче от гетото?
Извади визитката на Десидерия Гомес и прокара палец по гладката й повърхност. Всичко опираше до работата в „Ла Люмиер“: единствено така можеше да си позволи по-нататъшно разследване.
Офисите на „Ла Люмиер“ се помещаваха на Сънсет булевард. Отпред се ширеше огромен паркинг с лъскави автомобили. Лори се чувстваше неловко в семплата си рокля с презрамки и старата кожена чанта на рамо. Трябваше да си купи нова рокля, но след като беше платила депозита за квартирата и заредила хладилника с най-основното, парите й бяха привършили. Доближи се до главния вход, стиснала визитката в ръка.
На рецепцията я посрещна вежливо, червенокосо момиче. На табелката с името й пишеше Хейли. Във фоайето имаше стъклена маса с купчина модни списания и четири стилни канапета, тапицирани в патладжанено лилава кожа. По стените висяха снимки на красиви жени. Бяха черно-бели с различни цветни детайли — вишнева сочна устна, виолетова сянка на клепач, огненооранжев кичур коса.