Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Новият филм на Зандър предлагаше остроумно представяне на живота по прочутата отсечка „Стрип“ в Лас Вегас. Имаше вероятност Стиви да получи главната роля на вариететна танцьорка с трудно минало, която получава неустоимо предложение от загадъчен непознат. Сценарият грабна вниманието й. Стори й се оригинален, дързък и вдъхновяващ. Зандър беше успял да проникне дълбоко в женската психика и всяка дума звучеше истински. Персонажът на танцьорката съчетаваше преживявания, познати на Стиви от собствения й живот. По думите на Марти филмът й осигуряваше стъпка нагоре към славата.
Следващия петък агентът й я зарадва с новината, че е одобрена за ролята.
— Заминаваш за Вегас?! — възкликна Бен Райнър. В последно време той почти не си показваше носа от апартамента и Стиви едва го издържаше.
— Да — троснато отвърна тя. — Май така е най-добре.
Бен отвори хладилника и огледа полупразните му рафтове.
— И кой ще пазарува?
— Ти ще пазаруваш. Не е толкова сложно.
— Не всички тънем в пари — сопна се той.
Стиви осъзнаваше, че възходът на собствената й кариера подчертава горчивия погром на неговата, но както и да постъпеше, все излизаше виновна. Бен щеше да е доволен само ако и тя се излежаваше безработна в апартамента. Но в такъв случай кой щеше да плаща всички сметки и да задоволява неизчерпаемата му потребност от пица, бисквити „Орео“ и кофи със сладолед, сякаш страдаше от постоянен предменструален синдром!
Актьорският състав и останалите от екипа бяха настанени в хотел „Дезърт Джуъл“, внушителна сграда в северната част на „Стрип“. Стиви беше посрещната от пиарката си Уанда Джерънд — блестяща брюнетка с отличен професионален маниер, но и упорита като ротвайлер.
— Следобед ще се срещнем с пресата — уведоми я Уанда, когато се качиха в апартамента на Стиви. — Така ще си спестим удоволствието да гоним хиените от снимачната площадка.
Стиви беше за пръв път в Греховния град и пищността му надхвърляше всичките й очаквания. Никога досега не се беше потапяла в подобна атмосфера. Хората разправяха, че старият блясък бил избледнял, че в наше време всичко било бутафорно, и въпреки това въздействието на града беше неповторимо. Кичозните кабарета, свръхмодерните хотели и арогантните светещи реклами на казината би трябвало да я смутят и притеснят. Но не, тя беше в този прекрасен хотел, имаше лична пиарка и се чувстваше чудесно сред цялата тази помпозност.
— Като че ли съм в палат! — ахна Стиви при вида на гигантското легло със златиста копринена покривка, претъпканото барче и луксозната баня с джакузи и сауна.
— Добре дошла в Лас Вегас — рече Уанда и продължи да щрака по клавишите на блекберито. Тя познаваше града като дланта си и го намираше за доста неприветлив.
Заснемането на филма се оказа най-интересното приключение в живота на Стиви. Снимаха в специално изграден за целта салон, който беше като скалъпен от евтина пластмаса, но на екрана не отстъпваше на обстановката и в най-изтънчените театри на Вегас. Персонажът на Стиви беше изтъкан от крайности: в единия момент пееше, в следващия — плачеше. Ту танцуваше в брилянтен тоалет, ту плюеше отрова срещу отчуждената си майка. После излизаше на сцената за комедиен етюд и след края му откриваше най-добрата си приятелка с игла във вените… Влюбваше се лудо, но и пропадаше в черната бездна на отчаянието. Стиви играеше зашеметяващо. Партньорите й и снимачният екип бяха удивени от скромността й, от блестящото й сценично излъчване и вродения й актьорски талант.
Зандър изискваше от актьорите си пълна концентрация. Макар и перфекционист, режисьорът винаги подхождаше справедливо. Не допускаше компромиси и отделяше внимание и на най-дребните детайли. Беше положил много труд и по сценария.
Всички в студиото се трудеха усърдно и бяха сплотени. Седмица след началото на снимките Зандър я придърпа и я попита без увъртане:
— Съгласна ли си да се съблечеш от кръста нагоре?
В договора не беше спомената голота, в каквато и да е степен… Струваше й се, че би превъзмогнала и неудобството от снимането на подобна сцена, но… като че ли се притесняваше да се съблече пред Зандър, когото харесваше все повече и повече.
— Ами, аз…
— Сцената не се получава в оригиналния си вариант — обясни той. — Изглежда някак неестествено. Струва ми се, че благоприличието е изкуствено. — Вдигна поглед към нея. — Държа да знаеш, че не си длъжна да го правиш. Не бих искал да те поставя в неловка ситуация. Ролята е твоя, решението — също.