Рицарят на Бялата дама

Докладва Валери:

Валери: — Чухте ли?

Другите членове: — Чухме.

Спас Дългия: — И какво ще правим сега? Нима ще се оставим да ни изпреварят?

Елка: — Какво можем да направим? Те имат разрешение от директора на музея.

Спас Дългия (ръмжи свирепо): — Да имат да вземат! Плана на подземието го открих аз! Сума време рових в градската библиотека, докато намеря книгата на монаха Андроникий, Аз имам приоритет!

Валери: — Правилно! Така е и в шахмата. Който пръв измисли нов дебют, той има право да си го кръсти на свое име. Искаш ли да наречем пещерата на съкровището „Спаската пещера“? Става почти като „пещерата на Спаски“.

Спас Дългия (скромно): — Както искате…

Всички гласуват „за“.

Валери: — А сега да решим какво да предприемем, за да изпреварим експедицията на Гърбатко. Представяте ли си, ако данколовци намерят мансубите на Абдул-Аба? С тяхна помощ като нищо ще ни матират на турнира!

Белия облак: — Предлагам да влезем в неделя вечер.

Валери: — Има ли възражения? Няма. Значи, решаваме: в неделя след лягане… Какво е положението с екипировката?

Елка: — Имаме 4 електрически фенерчета, двайсет свещи, въжета, две кирки, две лопати, 4 чифта ботуши, кило сухари, двайсет шоколада от по двайсет стотинки, аспирин, йод, памук…

Спас Дългия: — Трябва и чували.

Белия облак: — За какво са ти?

Спас Дългия: — За съкровището.

Белия облак: — Вярно бе, забравих! Мислиш ли, че ще го открием още първата вечер?