Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
— Да, така изглежда.
— Защо? За какво им е да убият въглищаря на Джевалиев? На кого му е притрябвал горкият Бохдан?
— Тъкмо в това е въпросът — натъртва Малагеш. — По-лесно е да сториш зло на хора, които нямат никакво значение — въглищар и съпругата му или семейство в стопанство насред пущинака.
— Но защо да го правят?
— Прилича на… на някакъв ритуал — запъва се Малагеш. — Церемония. И заради обезобразяването на труповете, и заради предрешването на онзи, който го е извършил. И някой гледа отстрани, за да се увери, че това се е случило…
— Във Воортяштан има много церемонии — казва Гожа. — Трябва да е имало още повече преди Примигването. Но за такава не съм чувала никога.
— Но това не означава, че не я е имало. Само не мога да проумея за какво е предназначена.
Гожа понечва да си тръгне. Спира на вратата и казва:
— Странно е да казвам това на жена от Изтока, но се надявам да хванете онези хора. — Погледът ѝ става суров. — Ние не сме нито свине, нито кози, генерал Малагеш.
— Знам.
— Дано и други, които носят същата униформа, мислят като тебе.
Малагеш застава на вратата и гледа как Гожа се отдалечава през гората. Вдига глава и преценява къде е слънцето в небето. Ранен следобед. Трябва да се върне в града. Ако пропусне уговорения час със Зигне, може да си умре от старост преди следващата възможност да говори с нея. Наднича в къщурката за последен път.
Застива неподвижно. Накланя глава встрани. И отива в един от ъглите.
Има следа от нещо сребристо на пода. Тя го докосва с върха на пръстите си и се взира в тях на светло.
Малко прилича на мека пудра от графит.
— Ама че гадост! Не може да е…
Припомня си къде е капакът в пода, вдига го рязко и се промушва в мазето.
Долу е тясно, тъмно и влажно. Малагеш драсва кибритена клечка и топлата светлинка играе по стените от пръст. Бохдан е подготвил само най-необходимото в скривалището — съдове с вода и животински кожи вместо постеля. Тя се ориентира къде е онзи ъгъл на пода и застава под него.
Отъпканата пръст в краката ѝ блещука. Тя прикляка и се вглежда в купчинката прахообразна руда, която сигурно е падала през цепнатините между дъските. Докосва и нея с пръсти. Купчинката се разпада като пудра захар.
Малагеш знае какво е това. Нали е видяла по-големи купчини от него предишния ден.
— Тинадескит… — прошепва тя. — Шибана проклетия!
Погледът на Надар шари по кабинета на Бисвал, докато тя размишлява.
— Това е… невъзможно.
— И аз не знам как е станало — казва Малагеш. — Може и да греша… всъщност предпочитам да греша. Но изсипах водата и донесох от този прах, за да проверите. — Подава манерката си на другата жена. — Колко време е необходимо на Пратда, за да установи дали това е тинадескит?
Надар взима манерката, но още мига стъписано, докато се опитва да осмисли изненадата. Гълъб прелита покрай прозорците на наблюдателната кула на Бисвал и стрелка с поглед трите странни същества, улисани в разговора си.
— Най-много час — отговаря Надар. — Лесно се разпознава.
— Щом е така, предлагам да го направим незабавно — намесва се Бисвал. Той седи обърнат на изток, вторачен умислено в Тарсил. — Възможният пробив в сигурността буди… опасения.
— Напълно прав сте, господин генерал — казва Надар, по слепоочията ѝ лъщи пот. — Ако такова вещество попадне в ръцете на воортяштани…
— И го намираме на мястото на жестоко убийство — добавя Малагеш.
— И ако догадките ти се потвърдят — кима Бисвал, — това е убийство, за което изчезналата служителка на министерството е знаела нещо.
— Може би — отвръща Малагеш. — Имаме си работа с много „може би“. Още не сме разгадали как Чоудри би успяла да предскаже убийствата.
Бисвал се обляга на стола си и се вторачва в далечната Солда.
— В тази област няма други потвърдени или предполагаеми находища на тинадескит. Ние разполагаме с единственото. Значи е пренесен някак оттук там. И вече няма как да не се питам какво друго се пренася оттук там или обратното — сведения, материали, оръжия… Дали са внедрили агент или осведомител във Форт Тинадеши? Някой, който би обяснил на бунтовници как да пробият защитния периметър, да отворят портите и да се промъкват между нашите патрули, защото знаят графика на обиколките им?
— Господин генерал, една от най-важните ми задачи е да проверя дали е така — казва Надар.
Пребледняла е. Малагеш не се учудва: провал в сигурността, за която отговаряш, не е нещо, което началниците биха забравили лесно.
— Радвам се да чуя това — казва Бисвал. — Възложи на най-доверените си хора да установят какво е веществото, което донесе генерал Малагеш. След това провери най-старателно и обмисли отново добивните и изследователските дейности. Трябва да знаем какво се случва с тинадескита на всеки етап и кой участва в това. Следи дали някой ще се държи подозрително, ако бъде притиснат. И нека генерал Малагеш също извърши оглед на рудника.