Вестители

— Зоя побърза да ни осветли коя си — отвърна Юри.

— Разбира се щях да ви кажа и откъде е Ксения, но нейната словоохотливост е пословична — обади се Зоя.

— А може би ти не знаеш кога и как да си задаваш въпросите — заядох се на мой ред.

Това момиче започваше адски много да ми лази по нервите. Юри и Майкъл се спогледаха, но се въздържаха от коментар.

— Ето, какво ви казах. Още не е пристигнала и вече се държи надменно — каза и отметна един кичур от все така перфектната ѝ коса с цвят на мед и отпи глътка от чая си.

Намръщи се и сложи още една бучка захар. Кой използва захар на бучки?

— Колкото и да ми е приятно да си бъбрим със Зоя, ще се радвам да ми кажете нещо за вас — обърнах се към момчетата и игнорирах присъствието на Зоя. — Е, вие откога знаете за дарбата си?

Двамата се спогледаха и тръснаха глави.

— Как така откога? Винаги сме знаели за това — каза ми Юри.

— Чакай малко, нима казваш, че ти не си знаела за своята? — попита ме Майкъл. Ето че пак бях станала обект на всеобщо изучаване…

— Да не би чак сега да си разбрала за виденията? — попита ме на свой ред Зоя, забравила за надменното ми държание и раздразнението си към мен.

— Ами да… Затова дойдох тук, за да разбера повече — отвърнах колебливо и отпих голяма глътка вода от чашата на Зоя.

Тя ме изгледа неодобрително, но не каза нищо.

— Но как е възможно това? Родителите ти нищо ли не са ти казали?

— Юри, престани да разпитваш вече — скастри го Майкъл. — Очевидно е, че не ѝ е приятно.

— Изглеждаш объркана — отбеляза Зоя и отново отпи от чая си.

— О, повярвайте ми като ви казвам, че не мога да бъда пообъркана. Мислех, че като дойда тук, ще изясня по-голямата част от нещата, които ми се случиха. Вместо това пред мен изникват още и още въпроси.

— Добре — започна Зоя, — задай ни тогава най-важния си въпрос. Ние ще ти отговорим възможно най-изчерпателно.

Аз я погледнах скептично.

— Мога да бъде изчерпателна, ако от това се притесняваш отбеляза.

— Да, забелязах — отвърнах иронично, а Майкъл и Юри прихнаха в смях.

Тя ги изгледа свирепо.

— Ще се направя, че не съм чула това. Кажи ни какво те интересува.

— Дори не знам какво да ви попитам. Знам само, че в последните няколко дни изживях повече неща, отколкото за целия си живот. Първо разбрах, че нещо с главата ми не е наред, после научавам, че вампири наистина съществуват, а накрая виждам как някаква непозната умира и излиза, че тя била избрала мен, за да видя смъртта й! Колко откачено е това?

Лицата на събеседниците ми бяха замръзнали в едно и също изражение — втрещени. Един по един бавно възвърнаха що-годе нормален вид и Юри беше първият, който реагира на думите ми. Изкашля се, за да прочисти гърлото си и се обърна към мен: