Иде часът

— Не можеше да е по-зле — отвърна Надира. — Изобщо не мина така, както планирах.

Джени се обърна и видя, че приятелката ѝ е на път да се разреве. Завтече се през кухнята, седна до нея и я прегърна през раменете.

— Толкова ли лошо беше?

— По-лошо. Втория път го харесах още повече. И обвинявам теб.

— Защо мен?

— Защото ако се беше съгласила да дойдеш на балета с мен, това изобщо нямаше да се случи.

— Но случилото се е хубаво.

— Не, ужасно е. В края на вечерта го оставих, като му казах, че не искам да го виждам никога повече.

— Какво е направил, че те е ядосал така?

— Това, че се влюбих в него, а нямах такова намерение.

— Но това е фантастично, стига и той да изпитва същите чувства.

— Но ще приключи катастрофално, когато родителите ни…

— Сигурна съм, че родителите на Себ ще те приемат радушно в семейството си. Всичко, което съм чела за тях по вестниците, говори, че са изключително цивилизовани хора.

— Не се тревожа за неговите родители, а за моите. Те просто няма да сметнат Себастиан за подходящ…

— Живеем в модерен свят, Надира. Браковете между различни раси стават нещо съвсем нормално. Трябва да заведеш родителите си да гледат „Познай кой дойде на вечеря".

— Джени, чернокож, който иска да се ожени за бяла жена в Америка през шейсетте, е нищо в сравнение с индуистка, влюбила се в християнин, повярвай ми. Забеляза ли, че в онзи филм изобщо не ставате въпрос за религия, а само за цвета на кожата? Зная, че не е необичайно индийка да се омъжи за някой от друга раса, особено ако и двамата са християни, Но един индуист никога не би помислил за подобно нещо. Иска ми се изобщо да не бях ходила на онзи мач по крикет.

— Но отиде — каза Джени. — Така че се налага да се справиш с реалността. Дали ще опиташ да изградиш пълноценна връзка със Себастиан, или ще угодиш на родителите си, като се омъжиш за човек, когото дори не си виждала?

— Не е толкова просто. Снощи се опитах да обясня на Себ какво е да израснеш в традиционно индуистко семейство, в което традицията, дългът…

— Ами любовта?

— Тя може да дойде след брака. Знам, че е станало точно така при майка ми и баща ми.

— Но баща ти се е срещал със Себастиан, така че със сигурност ще те разбере.

— Възможността дъщеря му да се омъжи за християнин изобщо не би му минала през ума.

— Той е международен бизнесмен, който те е пратил в „Сейнт Пол“ и се е гордял, когато са те приели в Кеймбридж.

— Да. И направи така, че да постигна тези неща, без да поиска нищо в замяна. Но когато става въпрос за кого да се омъжа, ще бъде непреклонен и от мен ще се очаква да му се подчиня. Винаги съм приемала това. Брат ми беше оженен за жена, която изобщо не бе виждал, а по-малката ми сестра вече се подготвя да мине през същото. Бих могла да се опълча на родителите си, ако смятах, че след време ще го приемат, но зная, че това никога няма да стане.