Иде часът
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Иде часът». Краткое содержание книги:
Джайлс трябва да реши дали да се оттегли от политиката и да се опита да спаси любимата си Карин, останала зад Желязната завеса. Но дали Карин наистина го обича, или е шпионка?
Лейди Вирджиния е изправена пред банкрут и не вижда изход от финансовите си проблеми, докато не среща Сайръс Д. Грант III от Луизиана, който е в Англия за конните състезания.
Себастиан Клифтън е главен изпълнителен директор на „Фартингс Банк и работохолик, чийто личен живот изпада в хаос, когато се влюбва в прекрасната индийка Надира. Но нейните родители вече са избрали съпруг за нея. Междувременно враговете му Ейдриън Слоун и Дезмънд Мелър продължават да кроят планове за свалянето му, за да поемат банката.
Хари Клифтън все така твърдо се бори за освобождаването на Анатолий Бабаков от лагерите в Сибир, където е пратен заради книгата му „Чичо Джо.
Но тогава се случва нещо, което никой не е очаквал…
— Не, каза, че е по личен въпрос.
— Не се сещам коя е, но май е по-добре да ме свържете.
— Добро утро, мистър Клифтън. Не ме познавате, но аз съм съквартирантка на Надира Гуман. — Себ едва не изтърва телефона. — Вчера сте се обадили на Надира и сте я поканили на вечеря.
— И на обяд, и на театър, но тя ми отказва.
— За което сега съжалява, така че ако решите да ѝ се обадите отново, мисля, че в края на краищата може и да се окаже свободна в сряда вечерта.
— Благодаря, мис Бартън — каза Себ. — Но защо тя самата не ми се обади?
— Основателен въпрос. Защото след онова, което тя ми разказа за вас, аз определено не бих ви отказала. Телефонът замлъкна.
— Нямах представа, че се интересуваш от балет, Себастиан. Винаги съм си мислила, че си падаш повече по театъра.
— Напълно си права, майко. Всъщност това ще е първото ми ходене на балет.
— Тогава да те предупредя, спести си обяда.
— Какво искаш да кажеш?
— В Ковънт Гардън всичко е много цивилизовано. Поднасят вечеря по време на представлението. Първото ястие е преди вдигането на завесата, второто през големия антракт, а кафето, сиренето и бисквитите — след спускането на завесата. Кого ще водиш?
— Никого. Поканен съм.
— Познавам ли я?
— Стига си любопитствала, майко.
Себастиан пристигна пред операта няколко минути преди седем. Беше изненадан колко нервен се чувства. Но пък, от друга страна, както не пропусна да му напомни Клайв, това бе първата му среща от доста време. Огледа тълпата, нахлуваща през главния вход, и изведнъж я видя. Не че би могъл да я пропусне. Дългата черна коса и дълбоките кафяви очи на Надира се допълваха от поразителна червена копринена рокля, която го накара да си помисли, че Надира би трябвало да краси корицата на „Вог“, вместо да анализира печалби и загуби, завряна в недрата на някаква банка. Тя също го видя и лицето ѝ грейна.
— Леле — каза той. — Изглеждаш зашеметяващо.
— Благодаря — отвърна Надира, а Себ я целуна по бузата, сякаш беше леля му Грейс.
— Несъмнено си идвал много пъти в операта, така че си запознат с правилата — каза тя.
— Не, за първи път ми е — призна Себ. — Всъщност никога досега не съм ходил на балет.
— Щастливец!
— Какво искаш да кажеш? — попита Себ, докато влизаха в ресторанта на партера.
— Или ще се пристрастиш до края на живота си, или никога повече няма да дойдеш.
— Да, разбирам какво имаш предвид — каза Себ.
Надира спря на прага.
— Имаме резервация на името на Гуман.
— Моля, последвайте ме, мадам — каза оберкелнерът, заведе ги до масата им и след като се настаниха, им връчи менюто.
— Сервират първото ястие преди вдигането на завесата и трябва да поръчаме основното сега, за да са готови за антракта.
— Винаги ли си толкова организирана?
— Извинявай — каза Надира. — Просто се опитвам да помогна.
— А аз просто се майтапя — каза Себ. — Но пък ако имаш майка като моята, това си върви с територията.
— Майка ти е невероятна, Себ. Питам се дали има представа колко жени гледат на нея като на модел за подражание.
Появи се сервитьор, готов да вземе поръчката им.
— За мен аспарагус и морски език — каза Надира.
— А за мен гъши дроб и печено агнешко — каза Себ. — И бих искал да поръчам бутилка вино.
— Аз не пия — каза Надира.
— Извинявай. Какво желаеш?
— Само вода, благодаря. Но ти си поръчай.
Себ провери листа с вината.
— За мен чаша мерло.
— Като банкер ще одобриш колко добре се управлява това място — каза Надира. — Повечето ястия са прости и лесни за приготвяне, така че като се върнеш на масата си в края на всяко действие, могат да те обслужат бързо.
— Вече разбирам защо си аналитик.
— А ти ръководиш отдела за недвижими имоти във „Фартингс“, което трябва да е доста голяма отговорност за човек…
— …на моята възраст ли? Както много добре знаеш банковото дело е игра за младите. Повечето ми колеги рухват на четирийсет.
— Някои на трийсет.
— И въпреки това не е лесно за една жена да направи кариера в Сити.
— Една-две банки бавно започват да приемат, че има вероятност жената да е интелигентна като мъжа. Повечето от по-старите учреждения обаче продължават да живеят в Средновековието. Често е по-важно къде си учил и кой е баща ти, отколкото какви са способностите ти. "Хамброс“ не са първобитни като повечето, но и те все още нямат жена в борда, което важи и за всяка друга по-голяма банка в Сити, включително и за „Фартингс“.