Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Проникнах с ръцете си още по-дълбоко в плетеницата на Логрус, докато неговите силови линии прилепнаха към пръстите ми като ръкавици от най-фин материал, които едновременно с това бяха по-устойчиви от кой да е метал и по-чувствителни от върха на език. Насочих дясната си ръка към една от по-неустойчивите области, която се намираше, на височината на хълбока ми. Когато я докосвах, усетих как там пулсира заклинанието на някаква странна магия. Изтъних линията на Логрус и я притиснах още по-силно, после продължих да я изтънявам, докато накрая тя проникна от другата страна. Пулсацията отслабна. Повторих същата процедура върху друга област, малко по-горе вляво.
Стоях така, усетил силата, която бе затворила вратата, а моите свръхчувствителни Логрус-инструменти се ровеха из нейната структура. После се опитах да ги задвижа, първо нагоре, а после и надолу. Удължението на дясната ми ръка успя да опише малко по-голяма траектория, преди силата на чуждата магия да успее да го спре. Призовах още от силата на Логрус, променяйки по този начин формата му, и след като тя заблестя пред мен като ярка дъга, я насочих към ръцете си. Когато опитах да помръдна отново енергийните нишки, дясната от тях се придвижи с около трийсетина сантиметра надолу, преди пулсацията да успее да я спре. Когато притиснах в обратната посока, тя достигна почти до горния край на вратата. Опитах отново с лявата. Тя също достигна почти до връхната точка, но после успя да слезе само десетина сантиметра по-долу от първоначалната си позиция.
Вече бях успял да се задъхам, а тялото ми бе плувнало в пот. Напомпах още енергия в „ръкавиците“ си и притиснах техните удължения надолу. Съпротивлението в долната част се оказа дори още по-силно. Пулсацията премина през ръцете ми и достигна до самия център на съществото ми. Спрях, за да си почина. След това увеличих още повече нивото на енергията. Логрус отново се сгърчи, но този път успях да достигна до долния край на вратата. Строполих се на колене, останал без дъх. Минаха няколко секунди, преди да успея да задвижа нишките отново нагоре. Явно входът беше запечатан така, че никога повече да не бъде отворен. Авторът на печата не бе проявил дори нищожна доза артистизъм, но за сметка на това бе наблегнал на бруталната устойчивост.
Когато накрая успях да срещна двете силови линии по средата, отстъпих за миг назад, за да огледам работата си. Тъничките алени контури на вратата се бяха превърнали от единия до другия си край в широки огнени полоси. Дори от това разстояние усещах как пулсацията им достига до мен.
Станах от пода и вдигнах ръцете си. Подхванах горния край, като започнах от ъглите и продължих към центъра. Сега вече беше по-лесно. Силите, които прииждаха от отворените полоси, просто избутваха ръцете ми и аз само ги насочвах в нужната посока. В мига, в който успях да срещна нишките, се чу леко съскане. Спрях за да видя какво се е получило. Цялата врата бе заприличала на развълнувано огнено море.
Поседях няколко минути, за да си почина и да премисля отново ситуацията. Всичко, което знаех за вратата, беше, че тя води към друга сянка. Това можеше да означава адски много неща. Може би от другата страна ме чакаше нещо, което щеше да се нахвърли върху мен. Не, вратата беше запечатана от доста време, което значеше, че ако там има някакъв капан, то той най-вероятно ще е от друго естество. По-скоро нямаше да ми се случи нищо веднага след като преминех. Така поне щях да имам възможността да огледам първо мястото, където съм попаднал, макар че едва ли щеше да има кой знае какво за гледане…
Протегнах отново линиите на Логрус към вратата, опрях ги в двата й края и я бутнах. Дясната страна поддаде и затова преместих и другата си ръка там. Продължих да бутам, докато накрая вратата се плъзна напред и изчезна…
Пред мен се появи тунел с перлени стени, който очевидно се разширяваше след няколко крачки. Въздухът в неговия край вибрираше, подобно на ефекта, който се наблюдава над платното на пътя през горещите летни дни. Из него плуваха червеникави петна и неясни тъмни очертания. Изчаках около половин минута, но нищо не се приближи към мен.