Магьосническо сърце
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническо сърце». Краткое содержание книги:
— Значи лекуваш всеки друг, но не и себе си?
Леката му усмивка се стопи и той се размърда.
— Всеки получава рани.
Тя отправи поглед през отвесния склон.
— Вярно е, но раните на някои хора са по-дълбоки от тези на други.
Той отмести рязко поглед от нея.
— Моите не са.
Не му вярваше.
Слънцето се спусна зад хоризонта, преплитайки в небето нюанси на червено, оранжево, лилаво и жълто, докато над тях не се спусна пълна тъмнина.
— Може би това място може да е хубаво въпреки всичко — промърмори тя.
— Клеър?
Тя се обърна към него и отвори уста да отговори, но той я придърпа към гърдите си и спусна устни върху нейните.
13
Еротичният заряд, преминал през устните му към нейните, накара дъха й да излезе бавно.
Отначало Адам не я целуна, просто потърка устните си в нейните. Бавно. Задълбочено. Все едно щеше да я погълне, но бе чакал своето време.
Вкусващ. Търсещ. Докарващ я до лудост.
Когато устните на Адам продължиха своето чувствено нападение, пръстите на Клеър се впиха в плата на ризата, покриваща раменете му, все едно от това зависи целият й живот.
Само целувката му обещаваше чудеса в леглото. Дъхът й заседна в гърлото. В този миг той се наклони към устните й и й дари целувка наистина.
Пръстите на краката й се свиха в обувките.
Зъбите му одраскаха устните й, карайки ги да се отворят за него. Тя позволи на езика си да докосне нежно неговия, но дори и това слабо докосване го подлуди. Адам я притисна силно към себе си и я целуна по-дълбоко, докато в главата й не остана и една свързана мисъл.
Той плъзна ръката си под края на блузата й и започна да масажира финия й гръб силно, докато единият от пръстите му не закачи сутиена й.
Адам прекъсна целувката им, допря челото си до нейното, опитвайки да си поеме въздух:
— Желая те, Клеър.
— През последните няколко дни си мислех, че съм направила нещо, за да те отблъсна — гласът на Клеър беше леко разтреперан.
Той се засмя, един суров, дрезгав звук.
— Както казах, прекалено ме привличаш. Това е проблемът.
— Аз не виждам проблем. Аз съм привлечена от теб, ти от мен също. Имаме и време за губене. И двамата сме зрели хора. Единственото, което ме притеснява е, че Ру ще откъсне главата от раменете ти. Та къде е проблемът?
— Вече не ти пука дали Ру ще ми откъсне главата?
Тя се престори, че се замисля.
— Е, може би малко. Тогава нямаше да можеш да ми даваш тези невероятни целувки, ако главата ти я нямаше.
Адам леко се подсмихна, а в следващия момент се вгледа в нея за един дълъг момент, като лицето му остана скрито наполовина в тъмнината.
— Хайде да се прибираме. Мисля, че имаме недовършена работа.
По времето, в което Адам и Клеър пристигнаха обратно, в къщата беше тъмно, с изключение на линията от светлина под вратата на спалнята на Тео. Адам я бе хванал за китката веднага щом бяха достигнали първите няколко крачки към стаята им и тя буквално трябваше да притичва, за да бъде в крак с темпото му. Ако Тео беше застанал на пътя им, Адам сигурно щеше да го прегази.
Веднъж озовали се в стаята, Адам се засуети да разположи стария матрак на пода до леглото си. След това включи нощната лампа, когато се озоваха близо до нея.
Клеър я изключи.
А Адам я включи отново.
Когато тя понечи да я изключи още веднъж, Адам се пресегна и я хвана за ръката, за да целуне пръстите й.
— М-м-м-м — промърмори той. — Искам да видя всеки твой прекрасен инч.
Бузите й се зачервиха, но вълна на задоволство пламна в нея.
Той коленичи на пода между разтворените крака на Клеър и бутна ръба на блузата й нагоре целувайки корема й навсякъде, откъдето мина. Накрая блуза й я нямаше, а Адам рязко си пое въздух.
Клеър носеше единствения си сутиен, розовата дантела беше закупена по време на обиколката по магазините още първия ден. Той повдигна гърдите й нагоре, докато зърната й се показаха през прозрачната материя. Беше си го поръчала, защото никога в живота си не бе имала нещо толкова женствено.
Адам го гледаше все едно искаше да го разкъса със зъбите, както е на нея.
Той погали пълнотата на гръдта й с един от пръстите си, а след това прокара кокалчетата на пръстите си по зърното през тънката материя. Тя потръпна от удоволствие, когато зърното се превърна в малка розова пъпка. Доста по-надолу центъра на нейната женственост запламтя.