Магьосническо сърце

Адам се изправи.

— Какъв е проблемът, Тео? Помагах й за магията й. Тя се изгори на моята и се уверявах, че е добре.

— Да, е, на мен ми изглеждаше, че искаш да й помогнеш с много повече от магията й. — Тео отново премести поглед върху Клеър. — Както казах, ако ти създаде нежелани проблеми, ела при мен.

Адам се размърда, видимо наежен. Устните му се свиха в тънка линия, но не отговори.

Клеър се опита да не се усмихне. Тези аемони не бяха дисциплинирани като Итрай, но мъжете имаха също толкова тестостерон във вените си.

— Ами ако ми създаде желани проблеми?

Тео овладя изненадата си добре, но тя все пак я зърна да минава през лицето му като бързо движещ се облак. Той премигна.

— Това си е между вас двамата. Не съм ви надзирател.

Тя не знаеше какво е „надзирател“, но предположи, че той се опитва да каже, не е негова отговорност.

— Добре е да го знам.

Адам се размърда и на лицето му се настани отегчен израз.

— Да не би да дойде тук, за да кажеш нещо интересно, Тео?

— Тъкмо говорих с Томас. Подбрал е десет магьосника да ни посрещнат и да ни помогнат да пазим Клеър, докато Мика не отбележи някакъв прогрес. Ще се измъкнат от Сборището, ще се уверят, че не ги наблюдават, ще се съберат и ще дойдат тук. Томас каза, че може да ги очакваме по някое време утре сутринта.

— Кои? — попита Адам.

— Знам само, че със сигурност идват Джеймс, Крейг, Ерин, Том Блейк, Андреа, Лиса М. и Ингрид. Не назова останалите. Джак се е опитал да дойде, но Томас е отказал заради бебето.

Адам кимна.

— Добър екип.

— Почти най-добрия. Щеше да е, ако Джак и Томас бяха вътре.

Клеър се изправи, изведнъж почувствала студ. Тя обви ръце около себе си.

— Не искам най-добрите магьосници от Сборището да се излагат на опасност заради мен.

Тео я фиксира с поглед.

— Не е само заради теб, Клеър. Ние също не искаме Атрика да се сдобият с елиума. Би било опасно за нас.

— Не се притеснявате за Итрай?

Тео сви рамене.

— Итрай са жокер, но са се отдръпнали, за да ни оставят на мира. — Той поклати глава. — Не знаем какво ще направят Атрика, ако елиумът се озове в техни ръце. Повярвай ми, това е точно толкова за самозащита, колкото и за спасяването на твоя живот.

— Ужасно приказлив си, Тео. Да не са ти пуснали снощи или нещо подобно? — попита Адам.

— Майната ти, Адам — изстреля в отговор… и всъщност се ухили. Клеър бе изненадана, че лицето му не се напука.

— Искам да заведа Клеър в парка — каза Адам. — Имаме нужда да излезем от къщата. — Той се обърна към нея. — Искаш ли да се махнем от тук за известно време?

— Няма нужда да питаш втори път.

Усмивката на Тео помръкна.

Адам забеляза и подаде ръка на земния магьосник.