Магьосническо сърце
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническо сърце». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти, че ме доведе тук — каза тя, а очите й все още бяха затворени. Разтърси я емоция, стимулирайки водната магия в седалището на силата й.
Топлината му я обезсилваше, той стоеше толкова близо.
— Помислих си, че може би ще ти хареса малко природа в диетата ти. След като почувствах магията ти, с всичките комбинирани четири елемента, предположих, че сигурно умираш за нещо такова.
Тя отвори очи и вдиша дълбоко от свежия въздух.
— А дори не знаех, че имам нужда от това.
Той посочи с глава.
— Ела, искам да ти покажа нещо.
Тя го последва, почти несъзнателно напасвайки крачката си с него.
Адам й хвърли поглед, пъхайки ръце в джобовете си.
— Та каква е работата с Домовете?
Клеър се намръщи, а после осъзна, че има предвид израза, който тя използваше.
— Четирите Дома на Вселената. Това е първоначалната религия на дааеман. Отгледана съм с нея. Има четири дома, всеки от тях има духовен покровител, по един за всеки вид дааеман. Когато дааеман умрат, те живеят между преражданията в съответния дом, чакайки да се преродят. — Тя стисна устни. — Нямам представа къде се предполага, че отиват аемоните. Подозирам, че мислят, че нямаме душа.
Той пропусна стъпка.
— Демонска религия. Това е шантаво.
— Защо? Те имат култура също като вас. Религия, закони, изкуство.
— Да, и Мика това повтаря. Просто е странно. Имам предвид, че тук демоните са част от нашите вярвания. Те са лошите, другари на дявола. Те са отговорни за всичкото зло на света и са създанията, които някои хора винят за собственото си лошо поведение. Демоните обладават хората, карат ги да вършат злонамерени неща.
Клеър замлъкна, обмисляйки казаното от него.
— Видовете някога са живели тук, много отдавна, по вашето библейско време и много преди това. Съществували са заедно с хората, дори са имали деца от тях.
Адам кимна.
— Така са създали магьосниците.
— Да. Сега, не знам със сигурност, но предполагам, че понеже дааеман са били толкова непринадлежащи на този свят, толкова подобни на богове, затова са се превърнали в легенда във вашата култура. Накрая вероятно са се превърнали в тези създания, които сеели зло. Разбирам защо са били възприети така от хората.
— Но Атрика наистина са чисто зло.
Тя кимна.
— Да. Атрика са живи оръжия, създадени само за да се бият във войни с такива размери, каквито вероятно не са били виждани на Земята. Итрай, Сиари и Мандари живеели в хармония с хората. Атрика ги преследвали и понякога правели деца на жените, най-често като ги изнасилвали. Тогава мостът между измеренията е бил отворен за всички видове, преди Итрай да се опитат да прочистят Юдай от Атрика.
— Много жалко, че не са успели.
— Вярно е, че Атрика са кръвожадни, всеки един от тях. Така са проектирани. Също така са и най-емоционалния от видовете. Емоциите ги правят дори още по-опасни, защото действат по импулс и по егоистични прищевки. Отегчени са откакто са приключили войните на Юдай. Останалите видове — повечето от тях — мислят за доброто на расата си, преди да вземат решения.
— Отегченият Атрика е опасен Атрика.
— Всеки вид Атрика е опасен Атрика.
Потъвайки в мълчание, те вървяха през горичка от дръвчета в стъмващия се здрач. Листата скърцаха под обувките им и дъхът им излизаше видим в студения нощен въздух.
Клеър затаи дъх, когато гледката изникна.
Адам спря до нея.
— Отвесният склон с изглед към Мисисипи.
— Великолепно е.
Адам знаеше от какво има нужда тя. Само трябваше да докосне силата й и я бе разбрал по-добре, отколкото бе успявал някой от много време насам. Тя затвори очи за момент и вдиша дълбоко.
— Наистина знаеш как да лекуваш хората.
— Това е по моята част, достатъчно странно. Необичайно умение в такъв деструктивен елемент. — Ъгълчето на устата му се изви нагоре. — Лекуването е най-голямата ми сила. Томас би казал, че най-голямата ми сила е унищожаването и съм доста добър и в това, но лекуването? Да, това наистина е по моята част.
Тя се вгледа в него за дълъг момент, гледайки през повърхността, с която прикриваше личността си, и право в същността му. Клеър наклони глава настрани.