Часовникаря [bg]

— Знаеш ли на какво дължим точното измерване на времето?

Нова лекция, помисли си Умния Винсънт, който бе изместил Гладния Винсънт, заситен временно от шоколадчето.

— Не.

— На влаковете. Когато животът на хората бил ограничен само в едно населено място, всеки измервал деня, както си реши. Шест часа в Лондон можело да отговаря на шест и осемнайсет в Оксфорд. Какво значение имат няколко минути? Ако отиваш в Оксфорд на кон, какво толкова, ако времето малко се измести? При железницата обаче, ако влакът не тръгне в точно определен час от една гара, няма да пристигне навреме на друга и резултатът може да е неприятен.

— Да, логично.

Дънкан се отдалечи от витрината. Винсънт се надяваше, че ще тръгнат още сега, ще отидат в ателието и ще хванат Джоан, но Дънкан се приближи към друг шкаф с дебели стъкла. Беше ограден с велурено въже. До витрината стоеше едър пазач.

Дънкан се вгледа в единствения експонат зад стъклото — кутия от злато и сребро с квадратна лицева страна със страни около шейсет сантиметра и дебелина около двайсет. Отпред имаше десетина циферблата, щамповани със сфери, които напомняха планети, звезди и комети. Имаше също странни букви и символи, вероятно астрологични. Самата кутия също бе покрита с релефи и скъпоценни камъни.

— Какво е това?

— Това е механизмът от Делфи — обясни Дънкан. — От древна Гърция. На повече от хиляда и петстотин години е. Експозицията е на международно турне.

— За какво служи?

— За много неща. Виж тези циферблати. Те следят движението на слънцето, луната и планетите. — Дънкан погледна Винсънт. — Земята и другите планети са изобразени като сфери, въртящи се около Слънцето, което е била революционна, еретична идея по онова време — хиляда години преди Коперниковия модел на Слънчевата система. Удивително.

Винсънт имаше някакви спомени за Коперник от гимназията — макар че по-добре си спомняше една съученичка, Рита Джонсън. Особено ясен бе споменът за дебеличката брюнетка през една есенна вечер, просната по корем на ливадата до училище с брезентова торба на главата; как повтаряше с плахо гласче: „Не, моля те, недей“.

— Виж този циферблат — изкара го Дънкан от приятните спомени.

— Сребърния ли?

— Това е платина. Чиста платина.

— По-скъпа е от златото, нали?

— Циферблатът показва лунния календар — продължи Дънкан, сякаш не е чул въпроса. — Но той е много специален. Григорианският календар — този, който използваме — има 365 дни и месеци с различна дължина. Лунният календар е по-точен от григорианския — месеците винаги са с еднаква дължина. Те обаче не се съгласуват с движението на Слънцето. Например ако една година лунният месец започва на пети април, през следващата ще е на друга дата. Делфийският механизъм обаче показва луннослънчев календар, който е комбинация от двата. Не обичам григорианския и чистия лунен календар. — В гласа му прозвуча истинска страст. — Нищо не струват.