![Часовникаря [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/1/chasovnikarya-bg-download.jpg)
Часовникаря [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #7
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 954-939-535-9
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникаря [bg]». Краткое содержание книги:
Данс внимателно наблюдаваше реакцията му. Халърстейн реагира на лъжата ѝ като човек, който не е запознат с истинското положение на нещата — поклати съчувствено глава, но нищо повече. Ако беше убиецът, сигурно щеше да издаде (най-вероятно с очите си), че твърдението ѝ не съвпада с онова, което той знае. Щеше да си помисли: „Ама аз ги оставих до жертвата. Кой ги е преместил?“ Това щеше да е придружено със специфични мимики и жестове. Ако е добър артист, може би щеше да прикрие реакцията си, но повечето хора не могат. Данс следеше търговеца много внимателно и реши, че е преминал теста. Убеди се, че не е бил на местопрестъплението.
Тя остави чантичката си на щанда.
Лон Селито отмести ръката си от десния хълбок, където я бе държал през цялото време.
С това обаче трудното тепърва започваше. Бяха установили, че часовникарят не е убиецът, но защо лъжеше, че не знае нищо за часовниците? Явно му бе известно нещо. Данс трябваше да му го изкопчи.
Господин Халърстейн, жертвите на снощните убийства са умрели от мъчителна смърт.
— Чакайте, става дума за случая, дето го показваха по телевизията. Единият е бил смачкан от нещо. А пък другият бил хвърлен в реката. Казаха по новините.
— Да, това е.
— И… този часовник е бил там?
За малко да каже „моя“ часовник.
„Внимавай“ — каза си тя.
Данс кимна:
— Мислим, че ще нападне и други хора. И както вече казах, вие бяхте последната ни надежда. Ако трябва да търсим други търговци на часовници, ще загубим седмици.
По лицето на Халърстейн се изписа тревога.
Безпокойството лесно се забелязва по мимиките, но то може да се дължи на различни емоции — съчувствие, мъка, разочарование, тъга, смущение — и само методите на кинесиката могат да разкрият източника, ако разпитваният не даде доброволно информация.
Кейтрин Данс наблюдаваше очите на стареца, пръстите му върху часовниковия механизъм на щанда, езика му, докосващ леко ъгълчето на устните. Изведнъж разбра: Халърстейн се чувстваше притиснат.
Боеше се — за живота си.
Ясно.
— Господин Халърстейн, ако си спомните нещо, което може да ни помогне, ще гарантираме безопасността ви.
Данс погледна Селито, който кимна:
— О, да. Ще поставим охрана пред склада, ако трябва.
Часовникарят нервно се заигра с една малка отвертка.
Данс отново извади снимката от чантичката си.
— Бихте ли погледнали пак? Помъчете се да си спомните нещо.
Не се налагаше да поглежда. Халърстейн леко се прегърби, сви раменете си, наведе глава. Това бе състоянието на примирение.
— Съжалявам. Излъгах.
Такава реакция рядко се наблюдава. Данс му даде възможност да се оправдае, че първия път е погледнал снимката твърде бегло или е бил разсеян. Той обаче не си направи труд да прикрие лъжата си. Направо си призна.
— Веднага познах часовника. Просто… той заплаши, че ако кажа на някого, ще се върне и ще ме пребие, ще унищожи всичките ми часовници… цялата ми колекция… Но не знаех нищо за убийствата. Кълна се. Мислех, че просто е откачен.
Устните му затрепериха. Той постави ръка върху кутията на часовника, над който работеше. Жестът означаваше, че просто търси утеха.
Данс установи и друго. Специалистът по кинесика трябва да прецени дали отговорите на разпитвания са в съгласие с въпросите, които са му били зададени, и информацията, която е научил. Наистина, Халърстейн бе потресен от убийствата, страхуваше се за себе си и колекцията си, но реакцията му бе твърде силна за информацията, която му бяха дали.
Данс тъкмо се канеше да продължи с въпросите, за да установи на какво се дължи тревогата му, когато той сам разкри причината.
— Казвате, че оставя часовниците близо до местата, където убива жертвите си, така ли?
Селито кимна.
— Защото трябва да ви кажа… — гласът му премина в шепот — … че не купи само два часовника. Купи десет.
11.
15.30 ч.
— Колко? — попита Райм и поклати глава, когато Селито повтори числото. — Планирал е да убие десет души?
— Така изглежда.
Кейтрин Данс и Селито показаха на криминалиста фоторобота, който бяха направили на Часовникаря по описанието, дадено от Халърстейн. Сега тези рисунки на предполагаемия престъпник, както си го спомнят свидетелите, се правеха компютърно, не със старите методи. Извършителят беше бял мъж около петдесетте с кръгло лице, двойна брадичка, дебел нос и необикновено сини очи. Търговецът бе добавил, че убиецът бил висок малко над метър и осемдесет. Бил слаб, с черна, средно дълга коса. Нямал украшения. Халърстейн каза, че носел черни дрехи, но не си спомняше точно какви.