Черният флаг [bg]

— Легендите гласят, че за да се влезе в Обсерваторията, е необходима кръв на Мъдрец — прошепна Дюкас, сякаш прочел мислите ми.

Операцията приключи и Торес се изправи. Олюля се леко и ни показа кристала. Озарен от светлината, пълният с кръв куб оцвети дланта му в червено.

— Имаме ключа — обяви той. — Остава само да намерим мястото. Господин Робърте навярно ще ни ориентира. — Махна на стражите. — Отведете го в имението ми.

И толкова. С облекчение загърбих сцената, където се разигра зловещата процедура. Поехме обратно към главното пристанище, където бе пристигнал кораб. Надявах се да е донесъл наградата ми, надявах се от все сърце.

— Такава суетня около Робърте! — обърнах се към Торес с уж нехаен тон. — Заслужава ли наистина Обсерваторията толкова усилия?

— Да — отвърна той. — Обсерваторията крие безценен инструмент, създаден от расата на Предците.

Представих си древните рисунки, които разгледах в имението. Предците на Торес ли изобразяваха?

— Иска ми се да видя свършека на драмата, но се налага да се възползвам от благоприятните ветрове и да отплавам към Англия — каза Роджърс.

Торес кимна. Искрите в очите му се разгоряха отново.

— Разбира се, капитане. Пожелавам ви бързина и сполука.

Двамата се ръкуваха. Братя. Братя от тайно общество. После Роджърс се ръкува и с мен и се отдалечи, за да продължи да изпълнява ролята си на страшилище на пиратите навсякъде по света. Знаех, че ще се срещнем отново. Надявах се обаче да е по-скоро късно, отколкото рано.

Моряците от новопристигналия кораб приближиха до Торес и му подадоха нещо, подозрително напомнящо възнаграждението ми. Само дето кесията не изглеждаше тежка, както си я представях.