Черният флаг [bg]

— Избра отличен момент да ги напуснеш.

— Пое огромен риск — възхити се Роджърс. — Опасно е да предадеш асасините.

— Е, опасно е и да пиеш, но алкохолът ме привлича неудържимо — отвърнах помпозно. Той се разкикоти, а аз погледнах към Дюкас: — Какво ви води в Хавана, сър? Помощник на губернатора ли сте?

— Ммм, аз… Как да ви обясня? Продавам оръжия. Търгувам с откраднати пушки и муниции.

— Нещо като бракониер — додаде услужливо Роджърс.

— Пушки, саби, гранати. Доставям всякакви средства за убиване — уточни французинът.

В този момент стигнахме терасата, където за пръв път видях губернатор Торес — седемдесетинагодишен, ала не дебел както повечето богати мъже. Кафявото му сбръчкано лице с козя брадичка бе обрамчено от оредяла бяла коса, причесана напред. Стиснал в шепа чашката на дълга лула, той четеше през кръглите си очила писмо, което държеше в другата. Не ни погледна. Не веднага. За оглеждането се погрижи едрият брадат мъж, застанал търпеливо до дясното му рамо — скръстил ръце, неподвижен като статуите в двора и десет пъти по-каменен. Познах го тутакси, разбира се. Предишния ден го бях видял да изпраща в отвъдното трима пирати. А тази сутрин се бях представил за сводник, осигурил му леки жени. Беше испанецът — Ел Тибурон. Вече бях свикнал с изпитателните погледи на домакините ми, но неговите очи сякаш проникваха до самата ми сърцевина. Преди да ги отлепи от мен, ме обзе абсолютна сигурност, че не само е разговарял със стражите в крепостта, ами те са ме и описали най-подробно. Очаквах да ме посочи и да попита защо съм ходил в крепостта.