Борбата [bg]

— До Деня на основателите остават само две седмици — напомни им Мередит, докато се разделяха пред вратата на Елена.

— Зная. — За миг предложението на Деймън изплува в съзнанието й. Но тя поклати глава, за да го пропъди.

— Ще измисля нещо.

Но на следващия ден в училище не бе измислила нищо. Единственият окуражаващ факт бе, че Каролайн явно не бе забелязала нищо странно в стаята си, но с това добрите новини се изчерпваха. Сутринта имаше събрание на училищния съвет и бе обявено, че са избрали Елена да представлява Духа на Фелс Чърч. Каролайн се усмихваше през цялото време, докато директорът произнасяше словото си — дръзка, триумфална и злобна усмивка.

Елена се опита да не й обръща внимание. Насили се да не се засегне и от пренебрежителните шушукания и неодобрителни погледи, които си разменяха съучениците й по време на събранието, но не беше лесно. Никак не беше лесно и имаше дни, когато й идеше да цапардоса някого или да се разкрещи, но при все това успя да запази самообладание.

Този следобед, докато чакаше да свърши часът по история, Елена изучаваше Тайлър Смолуд. Откакто се върна в училище, той не я бе заговорил нито веднъж. По време на речта на директора се бе хилил гадно като Каролайн. Сега, като я видя да стои сама настрани, смушка с лакът Дик Картър.

— Я, какво си имаме там? — подсмихна се той. — Самотна дама.

Стефан, къде си, помисли си Елена. Но знаеше отговора. В кабинета по астрономия, в другия край на училището.

Дик отвори уста, за да каже нещо, сетне изражението му се промени. Гледаше зад Елена, към коридора. Тя се обърна и видя Вики.

Вики и Дик ходеха заедно още преди бала по случай началото на новата учебна година. Елена предположи, че още са гаджета. Но Дик изглеждаше смутен, сякаш не знаеше какво да очаква от момичето, което вървеше към него.

Имаше нещо странно в изражението на Вики, докато пристъпваше. Движеше се, сякаш краката й не докосваха пода. Очите й бяха разширени и отнесени.

— Здрасти — рече Дик колебливо и застана пред нея. Вики го отмина, без да го погледне и отиде при Тайлър. Елена наблюдаваше последвалата сцена с нарастващ смут. Би трябвало да е забавно, но не беше.

Отначало Тайлър изглеждаше доста стреснат. После Вики сложи ръка на гърдите му. Младежът се усмихна, но усмивката му беше неестествено пресилена. Вики плъзна ръка под якето му. Усмивката на Тайлър стана още по-несигурна. Момичето сложи и другата си ръка върху гърдите му. Тайлър погледна към Дик.

— Хей, Вики, по-кротко — подвикна Дик припряно, но не помръдна.

Вики плъзна двете си ръце и смъкна якето на Тайлър от раменете му. Той се опита да го върне, без да пуска книгите си, както и да прикрие смущението си. Но не успя. Пръстите на Вики се плъзнаха под ризата му.

— Престани. Спри я, чуваш ли? — обърна се Тайлър към Дик. Но приятелят му остана на безопасно разстояние. Тайлър му метна кръвнишки поглед и се опита да отблъсне Вики.