Борбата [bg]

— Дневникът е — чу се гласът на Мередит, но в него прозвуча озадачена нотка. — Но е зелен, не е син. Не е този, който търсим.

— Какво? — Елена грабна малката тетрадка, освети я с фенерчето, сякаш се опитваше да накара изумруденозелената корица да се превърне в синя. Но не се получи. Дневникът изглеждаше почти като нейния, но не беше той.

— На Каролайн е — промълви тя глупаво, все още отказвайки да повярва.

Бони и Мередит се скупчиха до нея. Взряха се в затворената тетрадка, сетне се спогледаха.

— Вътре може да се споменава къде го е скрила — рече Елена бавно.

— Сигурно — съгласи се Мередит, но Бони беше тази, която взе дневника и го отвори.

Елена надникна над рамото й, вперила поглед в острия наклонен почерк на Каролайн, толкова различен от печатните букви в лилавите бележки. Отначало не можа да различи думите, но сетне погледът й се проясни и едно име привлече вниманието й: Елена.

— Почакай, какво е това?

Бони, която единствена можеше да прочете написаното, остана смълчана за миг, докато устните й мърдаха беззвучно. После изсумтя.

— Чуйте това — рече тя и зачете: — „Елена е най-егоистичният човек, когото някога съм познавала. Всички мислят, че е самоуверена и спокойна, но тя просто е студена. Повдига ми се, че всички са толкова привлечени от нея и изобщо не разбират, че тя и пет пари не дава за когото и да било, освен за себе си.“

— Каролайн е написала това? Тъкмо тя най-малко има право да казва такова нещо! — избухна Елена, Почувствала как лицето й пламва. Точно това бе казал Мат за нея, когато тя преследваше Стефан.

— Продължавай, има още — подкани Мередит приятелката си, надничайки над рамото на Бони, която зачете с леко обиден глас:

„Напоследък и Бони е също толкова гадна, като се опитва да се прави на важна. Най-новото е да се преструва, че е медиум, така че другите да й обръщат внимание. Ако наистина беше медиум, щеше да разбере, че Елена само я използва.“

Настъпи мъчителна тишина, сетне Елена се обади:

— Това ли е всичко?

— Не, има и нещо за Мередит. „Мередит не прави нищо, за да спре всичко това. Всъщност Мередит не прави нищо, тя само наблюдава. Никога не поема инициатива. Освен това чух родителите ми да говорят за семейството й — нищо чудно, че тя никога не го споменава.“ Това пък какво означава?