Борбата [bg]

Но в този миг магията спря да действа и каквато и Сила да прилагаше Стефан, тя явно беше безполезна. Вики отвори рязко очи, но те нямаха нищо общо със сепнатите светлокафяви очи на подплашена сърна, които Елена бе видяла в столовата. Сега пламтяха с изгаряща ярост. Тя изръмжа с оголени зъби срещу Стефан и се хвърли в борбата с нова сила.

Бяха нужни пет или шест души, за да я удържат, докато някой извика полицията. Елена остана на мястото си, ту говореше на Вики, ту й крещеше, докато полицаите не пристанаха. Не че усилията й имаха особен ефект.

След като всичко свърши, тя отстъпи назад и за пръв път забеляза насъбралата се тълпа. Бони беше най-отпред и гледаше с отворена уста. Също и Каролайн.

— Какво стана! — прошепна Бони, докато отнасяха Вики.

Елена я потупа нежно и отмахна кичур коса от лицето й.

— Тя откачи и се опита да разсъблече Тайлър.

Бони стисна устни.

— Е, трябва наистина да е откачила за да го пожелае, нали? — Метна подигравателен поглед през рамо към Каролайн.

Коленете на Елена се огъваха като гумени, а ръцете й трепереха. Усети една ръка да се обвива около нея и се облегна с облекчение на Стефан. После го погледна.

— Епилепсия? — намръщи се невярващо.

Той се взираше надолу по коридора след Вики. Аларик Залцман продължаваше да крещи нареждания и явно отиваше с нея. Групата зави зад ъгъла.

— Мисля, че класът е свободен — рече Стефан. — Да вървим.

Вървяха мълчаливо към пансиона, всеки потънал в мислите си. Елена се бе намръщила и няколко пъти погледна към Стефан, но заговори чак след като се озоваха сами в стаята му.

— Стефан, какво беше всичко това? Какво се случи с Вики?

— И аз това се питах. Има само едно обяснение и това означава, че тя все още е под въздействие.

— Искаш да кажеш, че Деймън… О, Боже! О, Стефан, трябваше да й дам от върбинката. Трябваше да се сетя…

— Няма смисъл, повярвай ми. — Тя се обърна към вратата, готова тутакси да тръгне след Вики, но той я дръпна нежно. — Някои хора са по-податливи на чуждо влияние от останалите, Елена. Вики никога не е била много силна. Сега всичко зависи от него.

Елена седна бавно.

— Значи нищо не мога да направя? Но, Стефан, тя ще стане ли… като теб и Деймън?

— Зависи. — Тонът му беше мрачен. — Не само това колко кръв е изгубила има значение. Тя се нуждае и от кръвта му във вените си, за да завърши промяната. В противен случай ще свърши като господин Танър. Пресушена, използвана. Мъртва.

Елена пое дълбоко въздух. Искаше да го попита още нещо, нещо, което отдавна я измъчваше.

— Стефан, когато говореше там на Вики, помислих, че се получава. Ти използва Силите върху нея, нали?

— Да.

— Но след това тя отново полудя. Това, което искам да кажа… Стефан, ти си добре, нали? Силите ти са се върнали, така ли?