Огненият херцог [bg]

Само дето той не беше плъх. Тори реши, че в това помещение сигурно съхраняват месо и заради това на вратата има решетки, а и сигурно я заключват отвън по някакъв начин, така че помещението да е здраво запечатано, за да не могат да се промъкнат плъхове и да изядат храната на Чедата.

Искаше му се да обсъди изводите си с другите, но всички бяха стигнали до единодушно съгласие разговорите да се сведат до минимум. Щом Маги, мама и татко бяха убедени, че могат да ги подслушват, значи имаха основание, а и нямаше смисъл да се опитват да измислят план за бягство, който вълците ще разберат веднага.

В момента мечтаеше да му попадне една свръхмощна автоматична карабина поне с десет пълнителя.

Само че такава нямаше, а и той не разполагаше с много. Чедата го бяха претърсили и въпреки че не взеха портфейла и ключовете му, взеха камата и всичко друго, което бе натъпкал в джобовете. Чичо Хоузи винаги носеше сгъваем нож с две остриета, внимателно увит в намаслена хартия, скрит в портфейла, да не би някой път да му се наложи да заостри нещо с него, но Тори така и не възприе навика му.

Значи разполагаше с фенер марка „Коулмън“ и незначителен резерв от керосин. С това можеше да направи един коктейл Молотов, който едва ли щеше да им е от кой знае каква помощ при гадните вълчи Чеда.

Значи налагаше се да чака. Правилното и разумното бе да се свие на две върху одеялото и да се опита да поспи, също като татко и мама, въпреки че мама само се преструваше на заспала, докато Маги седеше отпусната върху своите одеяла.

Отвън се чу как нещо дървено се удари във вратата.

— Отдръпнете се от вратата — каза нечий груб глас на берсмолски.

Вратата се завъртя на централната си ос и в двете половини застанаха едри космати Чеда и някакъв дребен набит грозен тип с ботуши, който, изглежда, се бе омотал в нещо между туника и саронг от зебло. Лицето му бе като на пришелец от космоса под грижливо зализаната назад права черна коса и внимателно пригладената брада. Челото му бе неестествено малко, а сводовете над очите — прекалено изпъкнали.

Дребосъкът крепеше с две ръце поднос, отрупан с малко поувехнали ябълки и моркови около незапушена глинена бутилка, в която се побираха поне четири литра и половина течност. Той постави подноса на твърдия под и под бдителните очи на Чедата, които, изглежда, го пазеха, се изниза, без да каже и думичка.

Вратата се плъзна зад тях.

Татко се намръщи и се изправи с усилие.

— Не допусках, че отново ще видя някой от вестрите — каза той.