Огненият херцог [bg]

Опегорд поклати глава.

— Все още не мога да повярвам. Знаехме, че има нещо странно у Хоузи, но… чак пък вълци, дето не можеш да ги убиеш? Сребърни куршуми? Тунели, дето изчезват? И къде потъна оня, приятелят на Тори? За последно го видяхме как влезе в къщата на Торсен след Хоузи. — Той изсумтя. — В семинарията не са ни учили как да се справяме с такива работи, дори в ония времена, малко преди земята да се охлади, когато още бях студент. — Той се отпусна назад и потри кокалчетата на ръката си в панталоните. — Аз… абе не съм много сигурен дали трябва да си мълчим за това. Не знам дали аз ще мога.

Орстед поклати глава.

— И какво сега, да не би да обмисляш как да се обадиш на отец Свенсон в Гранд Форкс, за да се заеме да прогони духовете от отвъдното?

— Все още обмислям тази възможност. — Устните на Опегорд бяха побелели. — Да не би да си мислиш, че не ми е минавало и това през ум? — Той поклати глава. — Но не е там работата. Това нещо… то може да ни се отрази зле на нас. С изчезването на семейство Торсен лесно ще се оправим… ами с двамата приятели на Тори? Нали и те изчезнаха?

— Иън. Иън Силвърстайн и Мариан Кристенсен. — Джеф кимна. — Приятни бяха. Пихме по една-две бири във „Взрив-о-вкусно“ миналата вечер. Иън не е проблемен. Той няма семейство. Ще мине бая време, преди някой да се сети да го потърси.

— Така ли? — намръщи се Майк Бйерке. — Аз пък си мислех, че евреите са много сплотени.

— Така ли? — повдигна едната си вежда Боб Орстед. — А ти колко истински евреи познаваш?

— Ами например зъболекаря ми в Гранд Форкс. Приятен човечец.

— И затова се притеснявах, Майк — обърна се Джеф към Бйерке, без да обръща внимание на заядливата размяна на реплики между Бйерке и тъста си. — Винаги се появяват изключения. Може да изникне някой далечен братовчед, нещо такова, но най-близкият му жив роднина е бащата, а те не си говорят от години. На мен бащата ми се стори съвършен мръсник, но като цяло Иън не ни е проблем. Трябва да помислим за Мариан. Тя е от Сейнт Луис и родителите й сигурно са свикнали да я чуват поне на две седмици. Нека да е месец, но едва ли по-рядко. Те ще се разтревожат. — Джеф сви рамене. — Ако те се появят скоро, никой няма да разбере, че са изчезнали. Ако обаче продължават да се изчезнали, ще трябва да измислим някакво обяснение.

— Горките й родители…

— Sa meget vil jeg si til bans fordel at han er i grunnen et godt menneske — прошепна Мини Хансен сама на себе си и веднага след това заговори на английски. — Каква глупост. — Тя се намръщи. — Сигурно ще бъдат много обнадеждени, ако им разкажете какво точно се е случило, а именно че последния път, когато са я видели, една глутница върколаци са я спуснали в тунел. — Тя изсумтя.