![Огненият херцог [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/0/ogneniyat-hercog-bg-download.jpg)
Огненият херцог [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541702074
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огненият херцог [bg]». Краткое содержание книги:
„Истинска звезда в света на фантастиката“. Майк Резник, автор на „Заловете еднорог“
„Джоел Розенберг разказва великолепна история… Щом видите името му на корицата на някоя книга, значи е дошло времето да се настаните удобно и да се насладите на едно невероятно приключение“. Реймънд И. Фийст, автор на „Сага за разлома“
„Един от малкото автори, които с удоволствие търся да купя… Невероятните му романи са със заплетен сюжет, главоломно действие, изумително вълнуващи“. Денис Л. Макиернън, автор на „Пътуването на Лисица“
„Щом видя книга с името на Джоуел Розенберг на корицата, си я купувам на часа… Действието е изпълнено с динамика, плетеница от приключения… Щом започнеш книгата, няма начин да я оставиш, преди да я прочетеш цялата“. С. М. Стърлинг, автор на „Да прекосиш Джорджия“
„Ако сте сред малцината, които не са чели Джоел Розенберг, променете това незабавно, дължите го на себе си“. Джон И. Стит, автор на „Неочаквана среща в червено“.
— Чудесно вино — каза тя. — Въпреки че Негова Леденост очевидно го цени много повече, отколкото Нейна Обожаемост.
— Забелязал съм — призна Негово Топлейшество.
Обожаемата Евърли едва-едва повдигна вежда, а лицето на Джамед дел Бруно си оставаше неразгадаемо. Негово Топлейшество често смущаваше прислугата, като се занимаваше сам с финансовите въпроси, при това без всякаква помощ, вместо да остави тези въпроси на Обожаемата си съпруга, което наистина бе доста трудно осъществимо, докато тя и Наследника, Венидир дел Анегир, бяха заточени при Небесния Род, но поне да бяха поверени на някоя от дамите от видните семейства в Пламенния Род.
Долу, на арената, двама мечоносци бяха излезли пред зрителите. Под бдителните очи на тълпата и още по-зорките погледи на пажовете, двамата мъже се съблякоха чак до обувките и скъсените панталони и се заеха да изпълнят по няколко упражнения за загряване и разтягане на мускулите.
Застанали на покрития с керамични плочи под, Родик дел Ренал и Станар дел Брунден приличаха на две истински восъчни вандескардски марионетки, извадени от една и съща матрица. И двамата имаха дълги крайници, с ясно изразени жилести мускули, изложили бяха на показ множеството насъбрани белези: скритите в косата, по-слабо забележимите на лицето и в долната част на корема, до дълбоките по ръката, която държеше меча. Всеки умишлено отбягваше да погледне към другия, докато разгряваха.
Джамед дел Бруно наблюдаваше търпеливо, докато най-накрая Лейди Евърли си избра едната чаша и зачака Негово Топлейшество да прояви любезността да поднесе своята чаша към синкавите си устни и да отпие, преди тя да е опитала виното.
— Струва ми се, че не бързате особено много да си прочетете известието, Ваше Топлейшество — каза тя.
— Самата истина — усмихна се Негово Топлейшество. — Това е просто въпрос на преценка. Сигурен съм, че Джамед дел Бруно е затоплил внимателно восъчния печат на печката в кухнята, преди да го отлепи, за да прочете съдържанието, след което е нагласил нещата постарому. Сигурен съм, че щеше да ми донесе писмото на мига, а нямаше да спре първо да налее две чаши червено вино, ако новините бяха лоши. — Той надигна чашата си. — Аха. Обърни внимание на приятния привкус на ванилия и диви плодове и на захарта, която е точно толкова, че да подчертае танина. Изключително приятно за такова младо вино.
— Младо ли, Ваше Топлейшество? Никога не съм чувала някой да налива тенемидийско, което да е на по-малко от четирийсет години.
Негово Топлейшество сви рамене.
— Това тук е от 1156 година Под Висините, което значи почти два пъти на възрастта, която спомена. И въпреки това си остава младо вино. Просто въпрос на преценка. — Усмивката му издаваше, че се забавлява на някаква своя шега.
Джамед дел Бруно се стараеше да запази лицето си безизразно, докато чакаше с писмото все още на подноса. Негово Топлейшество бе напълно прав, но и много грешеше. Винаги, когато имаше възможност, Джамед дел Бруно му отваряше съобщенията. Справяше се изключително умело с малката метална резачка, с която преодоляваше за секунди всеки восъчен печат. Но този път не бе успял. Просто не му остана време хем да го стори, хем и да подготви вино за Негово Топлейшество, а за Джамед дел Бруно дългът винаги стоеше на първо място.
Двамата мечоносци на арената бяха приключили с подготовката и заемаха позиция. Вниманието се насочи към тях, а те изчакваха глъчката сред публиката да утихне.
Негово Топлейшество покани Обожаемата Евърли да се настани на мястото си и се отпусна на специалното кресло с огромен размер до нея.
— Позволете ми да ви пожелая късмет, Обожаема — обърна се любезно към нея той.
— Благодаря ви, Ваше Топлейшество. Позволете и на мен да ви пожелая късмет — отвърна тя с блеснали очи. — Въпреки че ви моля да ме извините още в този момент, ако късметът, който ви пожелавам, не е достатъчно добър.
— Но, разбира се, Обожаема. — Негово Топлейшество отново надигна виното.
Единият от мечоносците пристъпи напред.
— Аз съм Станар дел Брунден, експерт мечоносец, на услугите на Каменния Род. Браня полето, официално известно под името Остатъците от Пустошта на Финдел, владение на Каменния Род от пет непрекъснати поколения, и се заклевам да докажа тази истина с острие и в кръв.