Хилядният етаж [bg]

Коя беше тя? Не можеше да бъде Ерис Дод. Това име не й отиваше, както не й отиваше и задушният, сбутан апартамент долу, на сто и трети етаж. Кръстоса ръце на гърдите си, прегърна се нервно и си пое няколко пъти въздух, дълбоко, за да се успокои. Добре поне че алеята беше скрита от главната улица и никой от членовете на „Алтитюд“ не видя пристъпа й.

— Не съм предполагала, че си от хората, които се свиват и реват.

Ерис вдигна глава и видя Мариел, с ръка на кръста, с дънки и прилепнал топ.

— Ти да не би да ме следиш?

— Може и да не повярваш, но светът не се върти около теб. — Мариел посочи вратата зад Ерис. — Препречила си служебния вход.

Ерис отстъпи настрани, опита се да измисли нещо остроумно, но така и не успя.

— Благодаря. — Мариел пристъпи покрай нея. — Ако търсиш по-добро място, за да поплачеш за членството си, тук има един приличен килер.

— Нямаш представа какво ми е! — почти изхлипа Ерис. — Нямаш представа какво е цялото ти семейство — целият ти свят — да се разпадне.

Мариел остана на вратата, без да откъсва очи от Ерис, която се поразмърда смутено под настойчивия й поглед. След малко Мариел поклати глава и каза:

— Ти нямаш представа.

Автоматичната врата се хлопна зад нея.

След четири часа Ерис не можеше да стои повече в горната част на Кулата. Обиколи любимите си бутици, преструваше се, че мисли над рокли и чанти, които вече не можеше да си позволи. Отначало й се струваше фантастично, продавачките се втурваха да й предлагат модели само за нея, токчетата им тракаха по пода, носеха й студени чаши портокалова вода, докато тя разглеждаше моделите на личния си 3D проектор. Да, всичко беше фантастично, докато не заговореха сериозно за поръчки и Ерис трябваше да измисли някакво извинение и да избяга от магазина.

Отиде в „Хайъсинт“, любимия й плод и зеленчук за биопродукти, за да опита безплатните мостри, които изнасяха на обяд. Дори си поръча горещо лате с много пяна, за да поседи известно време на удобния стол и да разгледа списанията, качени на таблетите. Стори й се странно, че прекарва следобеда само с мислите си.

Сега обаче беше вече късно и нямаше къде да отиде.

На няколко пъти пусна фликъри на Корд, но той не отговори. Или спеше, или играеше на някоя холоигра, или пушеше с приятели. Не беше спала у тях отпреди партито; беше минало по-малко от седмица, но след всичко, което се случи, й се струваше, че е минал цял един живот.

Стана с въздишка, готова да се отправи към дома. Само като си помисли за миризмата и хлебарките и най-вече, че трябва да говори с майка си, се закова на място. Преди да реши друго, си каза, че може да отскочи до Корд.

Входната врата се отвори, когато Ерис се изправи на прага; беше одобрена за месеци в списъка му с посетители.

— Корд? — провикна се тя и пристъпи вътре. Нямаше го в хола, въпреки че видя разни неща пръснати по канапетата. Значи Брайс беше тук.

Откри Корд в стаята му, облегнат на скъпите възглавници — четеше нещо на таблета си. Странно, не го беше виждала да чете досега. По-скоро никога.