Хилядният етаж [bg]

След това се замисли над онова, което беше казала майка й — че е оставила баща й да определи накъде ще поеме връзката им, и разбра, че това е причината, поради която не иска Ерис да членува в „Алтитюд“. Така нямаше да рискува да се натъкне на Евърет там.

Наистина се случва, помисли си тя, леко зашеметена, макар да знаеше, че този момент ще настъпи. Животът й се разпадаше пред очите й, късче след позлатено късче.

Отвори уста, понечи да каже нещо, но звук не излезе. А и какво можеше да каже на приятелите си? „Извинявайте, но не мога да дойда в „Алтитюд“, защото съм бедна“ ли? Всички се качиха в асансьора до 930-ия и повлякоха безпомощната Ерис с тях. Тя продължаваше да кима, без да чува какво казват другите. Междувременно мислеше трескаво, питаше се какво да измисли, за да се измъкне. Може би, че трябва да се прави на стажантка и да отиде отново в кабинета на баща си? Че Корд я е повикал? Че родителите й са я наказали след партито в събота и са поставили монитор за местоположение на лещите й, за да знаят къде се намира във всеки момент?

Тръгнаха по засенчения от дъбове калдъръм, който водеше към клуба. Ерис усети, че й се вие свят, че диша на пресекулки. Не можеше да влезе, нямаше да изтърпи жалостта на лицето на Джефри, когато любезно, но твърдо й кажеше, че не може да я пусне вътре, нито многозначителните погледи и приглушения шепот на приятелките й, когато разберат истината. Прилоша й, когато си представи какво ще стане. Само че краката й се движеха сами, приближаваха я към срама, на лицето й трепкаше механична, немощна усмивка. Наблюдаваше как Риша и Лида се качват в асансьора, за да отидат на нивото, където се провеждат часовете по йога. Минг остана да почака Ейвъри, която пък наблюдаваше Ерис и на лицето й се беше изписало въпросително изражение…

— Не ми е добре — избъбри Ерис. — Май ще се прибирам.

— Сигурна ли си? — намръщи се Ейвъри.

Минг се изсмя с горчивина.

— Не се тревожи, Ейвс. Тя ще прави други упражнения у Корд.

При тези думи Ерис трепна. Обикновено не се оставяше на злобните забележки на Минг, но покрай всичко, което се случваше, й беше трудно да запази спокойствие. А и защо Минг наричаше Ейвъри „Ейвс“? Всички знаеха, че това е галеното име, с което Атлас се обръща към нея.

— Много си груба — заяви Ерис, като се постара да не го каже обидено. — Наистина не ми е добре.

— Спокойно, Ерис, беше шегичка. — Минг присви очи. — Изглеждаш ужасно.

— О, господи, остави ме на мира! — сопна й се Ерис, без да се опитва да бъде мила и внимателна.

Минг погледна Ейвъри, сякаш очакваше тя да се намеси, но приятелката им само въздъхна.

— Ще ви чакам горе — каза тя, без да погледне Минг, и бръкна в огромната си червена чанта. Минг отметна гневно глава и влезе в асансьора. — Ето я! — Ейвъри доволно извади сребърна медицинска палка за проследяване на състоянието.