Хилядният етаж [bg]

Ейвъри повтори въпроса и Уот й подаде пликчето, като прикри усмивката си. „Благодаря, Надя“.

„Ах, ти, невернико!“

— Какво слушаш? — попита любезно Ейвъри и му върна пликчето, но той веднага разбра, че мислите й са другаде.

— Джейк Сондърс. Едва ли си го чувала.

— Не може да бъде! Харесваш кънтри? — възкликна Ейвъри.

Уот кимна, макар да не бе чувал кънтри песен през живота си.

— Какво мислиш за новия албум на Джейк? — продължи нетърпеливо Ейвъри.

— Харесва ми — отвърна предпазливо Уот и прочете почти дума по дума коментара, който момичето беше изпратило на Атлас преди няколко седмици. — Само че не е толкова добър, колкото предишните. Любимата ми песен си остава „Изгори“.

— И на мен — ахна Ейвъри, след това го изненада, като изпя тихо припева. „Няма да дойда, двамата с теб сме отдавна разделени, ако искаш изгори…“ — Гласът й беше нисък, с прелъстителна дрезгавина, която Уот не очакваше.

— „С друг“ — успя да довърши той с нея последните думи и тя се разсмя.

— Какво те води насам? — попита го след малко.

Беше зашеметяваща — и очите, и смехът, и неочакваната песен.

— Имам среща с приятели, ще играем на магьосници — обясни той.

— Беше любимата ми игра. Нали се сещаш онази част, когато стигаш до меча в камъка и трябва да го изтеглиш?

Уот понечи да излъже — Надя му беше извадила карта на „АРина“, както и описание на сцената от уебсайт на ентусиасти, — но поради незнайно каква причина той не искаше.

— Всъщност никога досега не съм бил тук — призна честно.

— Сериозно? — Ейвъри беше изненадана. — Тогава няма да ти развалям удоволствието. Но държа да ти дам един съвет. Когато алхимикът предлага отвара, вземи най-малкия бокал.

— И с негова помощ печелиш, така ли?

— А, не, всички те пращат на следващото ниво. Този просто има по-добър вкус от останалите — обясни Ейвъри съвсем сериозно и Уот се усмихна.

— Между другото, аз съм Ейвъри — добави тя със закъснение.

— Ейвъри — повтори той, сякаш не беше запознат с нейните фийдове. — Аз съм Уот.

Тя погледна отново към вратата и той разбра, че може да я загуби.

— Каква игра играеше? — полюбопитства и кимна към пистолетите на кръста й.

— На извънземни. — Тя сви рамене. — Само че ми трябваше малко въздух.

Уот кимна и последва съвета на Надя, въпреки че имаше желание да каже още нещо. Надя обаче наблюдаваше дишането и пулса на Ейвъри и изглежда, мислеше, че иска да каже още нещо, стига да има как.

— Понякога е толкова… изтощително. — Тя погледна настрани и се заигра с ръкавицата.

Уот се колебаеше. „Надя?“. Не беше свикнал момичетата да го объркват, особено суперготините. Опитът му подсказваше, че красотата и заплетените приказки често вървят ръка за ръка.

— Какво имаш предвид?

— Нямаш ли впечатление, че хората си мислят, че те познават, но не е точно така, защото не знаят най-важното за теб?