Рейн-сан: Сеч [bg]

— Ще ми се да можеше да останеш.

— Знаеш, че не мога.

Наистина знаех. Но се надявах поне да каже, че й се иска.

Отиде в банята и се облече. Започнах да се обличам и аз. Когато ме видя, тя попита:

— Какво, пак ли излизаш?

— Просто ще те изпратя.

— Може би е по–добре да се прибера сама.

— Нощем в тази част от Шибуя е малко опасно. Ще дойда с теб до улицата, става ли? Обещавам да не правя тъжни очи. Просто ще те кача на такси и ще ти пожелая лека нощ.

— О, наистина си много внимателен, вече ти го казах.

— Ще се видим ли пак?

Последва пауза.

— Не бива — каза тя накрая. — Но… да.

— Как?

— Може да ми се обадиш в музея.

— Добре. Ще те целуна за лека нощ тук. Навън ще се държим напълно благоприлично.

Целунахме се нежно, но усетих тъгата й и някаква колебливост. Искаше ми се да кажа нещо, но не знаех какво.

Спуснахме се по стълбището и излязохме навън. Хотелът се намираше на ъгъла на Г–образна уличка. Направо имаше други улички и хотели, а наляво се стигаше до главната улица. Отнякъде се носеше глъчка на гуляйджии. Беше се разхладило и луната се издигаше по–високо.

На един тънещ в сянка телефонен стълб петнайсетина метра право пред нас се беше облегнал и пушеше бял мъж с вид на банков служител.

Това не ми хареса. В Хякендана рядко идваха чужденци и тази улица обикновено пустееше. Нямах представа какво прави там белият. Затова пък знаех, че от мястото си може да наблюдава входа на хотела.

С нищо не показах, че съм му обърнал особено внимание. Завихме наляво и се насочихме към улица „Догензака“. Подминахме няколко двойки в района за любовни срещи, после и продавачите, рекламиращи стоката си пред сексшоповете. Тихата улица постепенно все повече се оживяваше, глъчката от ресторантите и баровете се усилваше, тълпите ставаха по–многолюдни. Този път Мария не ме държеше под ръка. В това имаше някаква ирония, защото на идване, когато несъзнателно ме беше хванала под ръка, сигурно не бяхме изглеждали толкова гузни, колкото сега, когато демонстративно и мълчаливо вървяхме на разстояние един от друг по улицата, край която имаше десетина любовни хотела.

Да приемем, че мъжът, когото видя в бара, не е сам. Може би са двама или повече. Ясно е, че от хотела ще се насочиш към главната улица, така че вторият ще е някъде там. Но къде точно?

Нехайно се озърнах наоколо. Нямаше много места, където да чакаш и в същото време да наблюдаваш улицата. Реших, че си имам работа само с чужденци. Ако в групата имаше японец, неговото присъствие край хотелите щеше да е по–незабележимо. Фактът, че са пратили бял мъж да ме следи, показваше, че не разполагат с друга възможност.

Подминахме един денонощен магазин от лявата страна на улицата. И хоп, той беше там — мъжът, когото бях видял в бара. Прелистваше списание, застанал така, че да вижда всичко наоколо. Плъзнах поглед нататък, все едно не съм го забелязал. Сърцето ми силно се разтуптя и в тялото ми се разля гореща адреналинова вълна.