Рейн-сан: Сеч [bg]

За да запазим известно благоприличие и с цел евентуална опровержимост, казах на шофьора да ни остави на улица „Догензака“, чието име носеше кварталът. Оттам продължихме по тясна полегата уличка, от която във всички посоки се отклоняваха други като нея. Районът се казваше Хякендана, „сто фирми“ — много от тях любовни хотели. Имаше и нормални заведения, разбира се, например отлични ресторанти за традиционна японска кухня. Всъщност аз го познавах главно заради уникалното кафене „Лъвът“, където Макгроу ми оставяше разни неща. Но Хякендана също се славеше — за добро или лошо, в зависимост от гледната ви точка за такива неща — със своите хотели и всевъзможни сексшопове.

— Не мога да повярвам — докато вървяхме хванати под ръка, каза Мария. — Наистина ли си отседнал тук?

— Ами да, макар че повечето хора използват тези хотели за „почивка“, а не за нощуване. Никога ли не си била в такъв хотел?

Тя се засмя.

— Какво да правя там?

— Не се безпокой, нали ти казах, този не е от шантавите. Казва се „Елегант“, което донякъде е преувеличение, обаче вътре си е съвсем нормален.

— О, сега пък може да се разочаровам. Винаги съм си представяла тези места като… ммм… екстравагантни. Чувала съм, че са като тематичните паркове.

— Е, може да потърсим такъв, ако искаш.

Мария пак се засмя и стисна ръката ми.

— Следващият път.

Стигнахме до хотела и бързо минахме край гишето на рецепцията, завесата зад което скриваше всичко освен парите и получаваните срещу тях ключове за стаите. Качихме се по стълбището на втория етаж и след малко вече бяхме в скромната ми стая и се целувахме, Мария — опряла гръб в заключената врата, а аз — притиснал хълбоците си към нейните. Долепих Дланите си към вратата над главата й, защото се боях, че ако ръцете ми са свободни, ще свърша прекалено бързо, но може би не трябваше да се безпокоя за това, понеже тя се възползва от позата ми и изхлузи пуловера ми през главата и ръцете ми. Захвърлих го настрани и отново опрях длани на вратата, а Мария плъзна пръсти по ребрата, гърдите и корема ми.