Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Също като Диър…
Стомахът му се сви при спомена.
Киара не беше единствената му сестра. Между тях в семейството им имаше още три деца. Фия умря още през първата година от живота си. Трес доживя до пет годинки, когато издъхна от същата болест, която погуби и майка им.
А Диър…
Тя умря на четири годинки.
Беше излязла с изгрева на слънцето, защото искаше да види горските феи, с които Талон я поднасяше. Беше й казвал колко често ги е виждал през прозореца с настъпването на зората, докато тя още спеше. Тогава самият той беше едва петгодишен. Чу някой да излиза от колибата им. Отначало си помисли, че е баща му. Но когато се накани отново да заспи, осъзна, че Диър не е в леглото до него. Стана незабавно и хукна да я търси.
Тя се бе промъкнала върху скалите покрай ръба на урвата, надвиснала над морето, където той бе разказвал, че феите лудуват, огрени от първите утринни лъчи.
Чу писъка й и се затича с все сили. Когато стигна до нея, беше твърде късно. Слабите й детски ръце не бяха успели да я удържат за ръба на скалата. Тя лежеше под тях, а морските вълни се плискаха около нея.
Дори и сега сякаш я виждаше да лежи там. Виждаше лицата на родителите си, когато ги събуди, за да им съобщи ужасната вест. А най-лошото от всичко бе обвинението, което съзря в очите на баща си.
Нито един от родителите му не продума за това, но в сърцето си Талон знаеше, че го обвиняват за трагедията. Не че това имаше значение. Самият той се обвиняваше. Винаги се бе обвинявал.
Тъкмо заради това се държеше толкова закрилнически към Киара и Трес. Това бе и причината за твърдото му решение никога нищо лошо да не сполети най-малката му сестра.
Тази вечер забеляза нерешителност в стъпките на Киара.
— И така, какви са новините от света на деймоните? — попита я той.
Киара се поколеба за миг.
— Откъде разбра, че има нещо?
— Тази вечер си необичайно тиха. Не е присъщо за теб да останеш скрита, докато аз ловувам, освен ако не се съвещаваш с останалите.
Очите й заискриха с топлина.
— Никога не бих могла да се скрия от теб. — Обви ръце около себе си. — Носят се слухове. Тук има някаква сила. И тя не е породена от деймоните.
— От гоблин? Или от гул? От демон? От какво?
— Никой не знае. Деймоните са източникът на слуха, но не е някой от тях. Нещо друго е.
— Някой бог?
Тя го погледна с раздразнение.
— Опитвам са да открия някой, който знае, но засега… — Млъкна и закърши ръце. — Моля те да бъдеш внимателен, Спиир. Каквото и да е това, в него се крие огромно зло. Омраза.
— Можеш ли да определиш местоположението му?
— Опитах се, но щом се приближа, то се премества. Сякаш източникът знае, че трябва да ме избягва.
Това не беше добре, особено в навечерието на Марди Гра. Когато Бакхус идваше в града, дори най-нормалните подивяваха. Според Талон нещо или някой разчиташе на буйството на празнуващата тълпа, за да осъществи плана си.
Мислите му се разсеяха, когато една кола мина по улицата покрай него. Беше стар фолксваген, тип „костенурка“. Някой бе нарисувал покрива му в тъмносиньо, с блестящи звезди, а долната половина бе яркожълта с червени символи на мира.
Гледката го накара да се усмихне. Колата бе паркирана пред клуба по-рано, когато той излезе. Инстинктът му подсказваше, че странното возило принадлежи на Съншайн. Никой друг нямаше да се остави да го видят дори и мъртъв в подобно чудовищно творение.
И сякаш в отговор на подозренията му, колата наистина зави по алеята зад клуб „Рънингуолф“. С изостреното си зрение на Нощен ловец той видя как тя слезе от колата и взе една запечатана кутия от задната седалка. Тялото му мигом се напрегна.
Тази вечер черната й коса бе сплетена на две плитки, спускащи се покрай лицето й. Носеше дълго плетено палто, в ярколилав цвят, което идеално подчертаваше чувствените извивки на тялото й.
Мислено си представи как се приближава отзад към нея, притегля я в обятията си и вдъхва топлото й ухание на пачули. Представи си как ръката му се плъзга надолу по предницата на палтото й и достига до малките копчета. Как ги разкопчава, докато открие съкровището, скрито под дрехата.
Тялото му изгаряше от болезнена жажда.
— Спиир?
Гласът на Киара го изтръгна от фантазиите му.
— Извини ме, разсеях се за миг.
— Казах, че ще проуча по-подробно. Или предпочиташ да остана тук и да ти помогна да останеш хладнокръвен и благоразумен?