Порочен кръг [bg]

Беше подранил значително, и въпреки това определената за целта площ на молитвената зала, така наречения масджид, беше претъпкана с редици от облечени в бяло хора. Но в задната част все още се намираха свободни места. Коленичи върху молитвените килимчета, почти опирайки рамене в съседите си от двете страни.

Молитвите започнаха и Хектор се отпусна в приспивната последователност от просвания и отговори на призиви. Хектор не беше атеист — бе докосвал смъртта твърде много пъти, за да знае колко мимолетен и маловажен в действителност е животът. Вярваше дълбоко, че зад удивително сложния механизъм на вселената трябва да има някаква движеща сила, скрита в безкрайността. В този смисъл беше вярващ, но не беше отдаден на една-единствена религия. Искаше да се чувства свободен да избира най-доброто от доктрините на всяка, която му се стори привлекателна, и да я адаптира към собствения си особен поглед към Бог и Вселената. За него и християнството, и ислямът бяха обковани с безценните диаманти на красота и истина. И много от тях съвпадаха. Затова ценеше и двете религии в еднаква степен. Така че сега се молеше напълно искрено и в един момент се усети, че се моли за Хейзъл, където и да бе попаднала тя. Почувства се съживен, когато молитвите свършиха.

Излезе от общата площадка и тръгна, без да бърза, покрай обособените помещения. Мина покрай няколко клетки, в които моллите на храма чакаха да бъдат посетени от богомолците, нуждаещи се от духовно напътствие и съвет. Откри онзи, когото търсеше, към края на втората колонада — човек с бяла брада, чиито потънали сред фини бръчици очи имаха ясен и проницателен поглед. Той излъчваше някакво усещане за неизменност, сякаш не бе помръдвал от това място много дълго време. Хектор влезе в клетката и се поклони.

— Мир на теб!

— И на теб мир!

След като размениха поздрави, моллата посочи килимчето пред ниската масичка, на която лежеше видимо често прелиствано копие на Корана заедно с други религиозни текстове и коментари. Хектор седна с кръстосани крака пред него и двамата побъбриха неофициално известно време. Моллата разпозна акцента му почти веднага:

— Ти си от Източна Африка, предполагам от Сомалия?

Хектор разтвори ръце в знак на потвърждение.

Арабският му беше оформен под влияние на Тарик Хакам, който произхождаше от Пунтленд, и Хектор бе прихванал акцента си от него.

— Толкова ли е очевидно, шейх? — използва уважителното обръщение той. — Живял съм в тази страна дълги години.

Моллата кимна, показвайки, че това му е било известно.

— С какво мога да ти помогна, синко?

— Татко, възнамерявам скоро да извърша поклонничество до Мека, иншалла!

— Машалла! Така да бъде — прошепна старецът.