Порочен кръг [bg]

— Маска на Ричард Никсън?

— Нее… беше маска на Доли Партън.

— А как разбра тогава, че е чернокож?

— Нали му виждах тила. Беше си черен.

— Какво друго забеляза за него?

— Ами… беше музи.

— Музи ли? Това пък какво е?

— Мюсюлманин. Хаджия.

— И си разбрал това, като си му видял само тила?

— Нее, той имаше татус на Маалик.

— Какво е Маалик?

— Ангел. Музиангел. Има една банда, наричат се Маалик, защото мислят, че са воини на Аллах или някаква подобна дивотия. Татуират си знака и си въобразяват, че това ги прави голяма работа. Само че са си банда улични бойци, опитващи се да припечелят нещо като нас, останалите. Обикновено се бием с тях за територия. Само че този път имахме общ бизнес. Този маалик ни предложи пет бона, за да подпалим една голяма стара къща в полето.

— Моята къща — подчерта Хектор.

— Извинявай, шефе. Ако знаех, щях да му кажа да си завре петте бона дълбоко отзад — побърза да поясни Пъпчивия. — Знаех, че ни наема за работа, която той е приел да свърши. Така правят лайнарите маалик. Някой им възлага работа за десет бона, а те ни я предлагат за пет. Пълни лайнари, казвам ти.

— И ти прие работата?

— Вече съжалявам — измърмори разочаровано Пъпчивия. — Не знаех за теб и дъщеря ти. Но пет бона са си пари. Нямаш грижи за доста време. Този маалик ми каза, че къщата била на някакъв старец, който бил съвсем безвреден.

— И виж докъде те докара това… — Хектор дръпна два пъти кабела с всички сили. Пъпчивия изпищя, гласът му се пречупи и той започна да хленчи несвързано.

— Моля те, спри! Нали ти казвам всичко… Не го прави пак, моля те. — По бузите му се стичаха сълзи, провирайки се бавно между пъпките. Нямаше свободна ръка, за да ги избърше и те капеха по ризата му.

— Не, не си ми казал още всичко, Пъпко. Разкажи ми сега за татуировката на Маалик. Опиши ми я.

— На големина е колкото… колкото монета от десет пенса. Прилича на червей, който изпълзява от купчина лайна… всичко е навито едно в друго. Мисля, че е някакво музиписмо. Но не всички могат да я носят — тя е само за шефовете на отделните братства.

— В какъв цвят е?

— Различен за различните братства.

— А на твоя човек? Онзи, дето ти даде петте бона? Какъв беше неговият цвят?

— Нали е американец?

— По какво разбра?

— Първо, говореше с акцент на янки. На второ място, татуировката му беше червена. Бонзо и аз проверихме, преди да приемем поръчката. Червено означава калифорнийското братство.

— И какво го е довело на тази страна на Атлантика?

— Де да знам! Но трябва да беше един от техните „капо ди капо“, нещо като Роберт де Ниро, нали се сещаш?

— Не му ли знаеш името? — настоя Хектор, но Пъпчивия енергично поклати глава.

— Не! Това е всичко, което знам.

— И къде са петте хиляди лири, които ти дадоха за работата?

— Не са тук, не ги взех.

— Попитах те къде са, а не къде не са.

— Дадох ги на приятелката ми да ги пази.