Мъжът от Санкт Петербург [bg]

Шарлът чу гласа на баща си:

— Шарлът, влизай веднага.

Обърна се към него. Той стоеше до портата с вечерното си облекло и копринения цилиндър в ръка и внезапно тя го видя като един самодоволен и жесток старец.

— Това е една от слугините, за които ти се грижиш толкова добре — рече Шарлът.

Баща й погледна момичето:

— Ани! Какво означава всичко това?

— Джими избяга, милорд, и не можах да се омъжа — обясни тя. — Не можах да си намеря и работа, защото вие не ми дадохте препоръки, а се срамувам да се прибера у дома, затова дойдох в Лондон…

— Дошла си в Лондон да просиш! — сопна се графът.

— Татко! — извика Шарлът.

— Ти не разбираш, Шарлът…

— Много добре разбирам…

Появи се и майка й.

— Шарлът, махни се от това създание!

— Не е създание, а е Ани.

— Ани! — ужаси се майка й. — Тя е пропаднала жена!

— Стига толкова — рече баща й. — Нашето семейство не води спорове на улицата. Прибирайте се веднага.

Шарлът прегърна Ани.

— Има нужда от баня, от нови дрехи и от топла закуска.

— Не ставай смешна! — възкликна майка й. Появата на Ани като че ли я докара почти до истерия.

— Добре — рече графът. — Отведи я в кухнята. Слугините сигурно вече са станали. Кажи им да се погрижат за нея, после ела при мен в салона.

— Стивън, това е лудост… — възрази майка й.

— Нека влезем — настоя графът.

И те влязоха.

Шарлът отведе Ани в кухнята на долния етаж. Една прислужница чистеше готварската печка, а помощничка на готвачката режеше бекон за закуска. Беше малко след пет часа. Шарлът не знаеше, че стават толкова рано за работа. И двете я изгледаха изумени, когато влезе с балната рокля, повела Ани след себе си.

— Това е Ани — рече Шарлът. — Преди работеше в Уолдън Хол. Имала е лош късмет, но е добро момиче. Трябва да се изкъпе. Намерете й нови дрехи и изгорете старите. После й дайте закуска.

За миг и двете изглеждаха смаяни, но после кухненската прислужница каза:

— Разбира се, милейди.

— Ще се видим по-късно, Ани — рече Шарлът.

Ани стисна ръката й.

— О, благодаря ви, милейди.

Шарлът излезе.

Докато се качваше по стълбите, знаеше, че я чакат неприятности, но не я интересуваше. Имаше чувството, че родителите й са я предали. Защо беше учила толкова години, когато само за една нощ разбра, че не са я научили на най-важните неща? Те, разбира се, говореха, че младите момичета трябва да бъдат предпазвани, но според нея по-скоро бяха заблуждавани. Когато си помисли колко невежа е била до тази нощ, се почувства глупава и се ядоса.

Влезе с твърда стъпка в салона.

Баща й стоеше до камината с чаша в ръка. Майка й седеше пред пианото и свиреше минорни акорди с разстроено изражение. Бяха дръпнали завесите. Стаята изглеждаше странно в ранното утро, с вчерашни угарки от пури в пепелниците и озарявана от студената утринна светлина. Това не беше вечерна стая, осветена от лампите, топла, с питиета и лакеи, с хора в официални дрехи.