Последният ден на Сътворението
- Автор: Йешке Волфганг
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Виктория Аврамова-Майер
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последният ден на Сътворението». Краткое содержание книги:
— Смятам, че е най-добре да останем тук поне до сутринта или докато получим нови указания — каза Стив.
Джеръм кимна.
— През нощта и без това не можем да предприемем нищо. Не искам да включвам прожекторите, докато не разберем какво всъщност става тук.
Стив смачка един комар, който си беше забил жилото в челото му.
— Тези гадини, изглежда, бързо свикват с новите жертви — измърмори той. — Още няма жив човек в тази епоха, а те вече са готови, щом той се изкачи на световната сцена, да го тормозят, да го разболяват, да направят живота му ад.
— Просто да не повярваш, че всичко вече е налице, само дето човека още го няма.
— И видя Бог, че това е добро. След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие… (1:25,26)
Внезапно от юг на около петнадесет-двадесет километра се чу артилерийски изстрел. Ослушаха се, затаили дъх. След малко последва попадението. Беше на два километра северозападно от тях. Ярка мълния разкъса тъмнината.
— Изглежда, че все пак не сме кацнали в рая — каза Джеръм. — Посрещането обещава да бъде по-скоро горещо.
— Ако не бяхме се спуснали доста отвесно и ако не бях отправил безмоторника малко по на юг, сега щяхме да седим точно в мястото на попадението — рече Стив. — Сигурно са определили координатите на материализационния взрив и така са пресметнали вероятното място на кацането ни.
Те се ослушаха тревожно в нощта, но противникът, изглежда, беше прекратил стрелбата. Изведнъж приемникът отново се съживи.
— Добре дошли в ада — обади се глас на безупречен английски с едва забележим твърд акцент. — Добре ли кацнахте?
— Не отговаряйте! — изкрещя на същата вълна друг, по-далечен глас. — Не се хващайте на въдицата им! Те искат само да определят мястото ви, та да ви смажат.
Пръстът на Джеръм, поставен вече на превключвателя, се вцепени и увисна във въздуха.
— По-добре е да се предадете веднага, както направиха повечето от вашите другари. Вие се намирате в голяма опасност. Районът, където кацахте, е радиоактивно заразен. Нямате друг избор. След три до четири часа ще бъде свършено с вас. Обадете се, за да ви измъкнем колкото се може по-скоро. Въпрос на минути, ако не искате да умрете.
— Бъдете разумни — продължи друг глас. — Нямате никакъв шанс. Операция «Западна падина» всъщност няма и никога не е имало. На вашите предшественици поставихме ултиматум. Наистина няколко буйни глави повярваха, че могат да го пренебрегнат. Те са отдавна мъртви. Ние взривихме Гибралтарския проток. Водата се покачва. Вашите спуснати запаси лежат на морското дъно. Вие сте откъснати и без снабдяване. Обадете се. Ще ви измъкнем.
— Не се оставяйте да ви предизвикат! — отново изкрещя по-далечният глас. — Веднага ще разберат къде сте.
— Вие сте измамени. Никой от вас няма да се върне в бъдещето.
— Те искат да ви деморализизират. Не им вярвайте!
— Кои ли са тия «те»? — попита Джеръм.
Стив сви рамене.
— Вероятно шейховете не са спали чак толкоз дълбоко, колкото им се искаше на нашите от флотата.
Пропагандният предавател замлъкна и по-далечният глас даде указанията си:
— Разтоварете преди настъпването на деня и тръгнете, щом стане светло. Никакви прожектори! Карайте в северна, после в североизточна посока. Колкото се може по-бързо. Използувайте всяко прикритие. Внимавайте за пресни следи от камили. Ако срещнете ездачи, стреляйте без предупреждение. Бандитите искат да вземат товара ви. При първа възможност ще ви измъкнем. Останете на прием! Край.
— Знаеш ли как изглеждат следите от камили? — попита Джеръм.
— Нямам представа. Не знаех, че по това време тук ще има камили.
— Трябва да са ги довели със себе си. Чудесна идея! Никакви проблеми с горивото.
— Значи са араби.
— Най-сигурно. И то много добри, щом са могли така да парализират нашите хора, че да не са в състояние да охраняват района за кацане.
От северозапад, където бе паднал снарядът, сега долетя нечие протестно тръбене. Мастодонти? Закрещяха подплашени птици. После отново настъпи тишина.
Стив зарея поглед към звездния свод, но не успя да открие никакво познато съзвездие. Значи наистина се намираха далеч в миналото, прескочили цял един период, който още не е изминат от светлината между галактиките. На слънцето му предстоеше да извърви още четвърт от своя кръг около центъра на Млечния път, преди да се появят първите пирамиди.
Тъй като на следващия ден ги чакаше тежко пътуване, те се опитаха, редувайки се, да подремнат малко, но нищо не излезе от това.