Последният ден на Сътворението
- Автор: Йешке Волфганг
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Виктория Аврамова-Майер
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последният ден на Сътворението». Краткое содержание книги:
Стив натисна носа на безмоторника още по-ниско. Широко разтворените му крила балансираха в завихрянията на въздуха. Брегът на езерото отдясно правеше лек завой на югозапад, където се сливаше с района за кацане. Тъй като подпочвата можеше да е мочурлива, Стив спусна безмоторника по-далеч на юг, та да се приземи на достатъчно разстояние от брега.
В това време Джеръм бе включил предавателя и предаваше уговорената парола.
— Шамандура вика котва, шамандура вика котва, моля елате. Край.
Напрегнаха слух.
И не забравяйте, че всяка от групите може да е първа…
Внезапно нещо изпука в приемателя, после някакъв глас изкрещя:
— Изключи предавателя! Затваряйте си устата, ако искате да кацнете живи! Дръжте на прием!
Джеръм веднага изключи предавателя и каза разтреперан:
— Тия тук са си изработили много изискан тон за общуване. Какво ли пък означава това «Ако искате да кацнете живи…»
— Изглежда, не всичко върви така гладко, както са си го представяли във флотата. Аз предполагах подобно нещо.
— По дяволите! А този комитет по приемането не изглежда много разговорлив.
Стив се взираше в нарастващата тъмнина пред себе си и забеляза, че все пак имаше отделни дървета в района за кацане. Изръмжа:
— Сигурно си имат причини да не бързат е предава нето.
Притегли кормилния лост, като видя пред себе си една самотна палма без връх, зад нея — храсталаци, голо поле. Ругаейки, включи прожекторите. Намираха се на двадесет метра над земята. Местността беше равнинна, но проядена от кратери, сякаш е била обстрелвана от артилерия — тук-там прегоряла трева и овъглени храсти, помежду им светли пясъчни петна. Той изтегли носа на безмоторника нагоре и насочи плъзгачите. Оставаха около пет метра до земята. Първо единият, после двата плъзгача заораха в почвата. Носът се тласна бързо надолу, предното колело стъпи, пружинирайки, на земята, колелата на плъзгачите затрополяха и бързо забавиха движението, клони застъргаха кабината, на няколко пъти безмоторникът се заклати силно насам-натам, после се нахлузи в нещо еластично и остана да виси в него.
Стив изключи прожекторите, развърза коланите и отметна капака на кабината. Нощният въздух беше необикновено топъл и наситен с мирис на сол. Цвърчаха щурци. Джеръм, който беше изпълзял през люка в трюма и проверяваше околността с джобно фенерче, викна нагоре, че всичко било наред. Няколко минути по-късно се върна в кабината, въоръжен с два автомата.
— Смяташ ли, че тия си правят с нас някаква шега? — попита той.
— Нямам такова впечатление — отвърна решително Стив и добави навъсено: — Сега не им е до това.
— Кой би могъл да ни бъде неприятел?
— Ще го разберем много скоро.
Той се ослуша в тъмнината. Изпращяха клони. Някъде отдалече идеше бобот от тежко превозно средство. После то като че ли се отдалечи и скоро след това бученето заглъхна.
Бяха ли действително в миналото? Стив бе изпитвал подобно чувство, когато след изпитателен полет се завръщаше обратно през Атлантика. По вечеря седеше в трапезарията и не можеше да се освободи от чувството, че в действителност не е бил в Европа, а че е преживял всичко това в някакъв тренажор-симулатор. Струваше му се, че е изминал разстоянието само по картата. Истинската дистанция оставаше така абстрактна, като че е астрономическо разстояние, измерено в цифри. Духът му беше летял с него, само бе реагирал с налаганите от техническите модели условни рефлекси, които бе усвоил в дългогодишните тренировки — изживяваш полета, без да се помръднеш от мястото си. Сигурно така е и с дървото, което пресаждат, помисли си Стив. С ограничената си сетивност то установява, че въздухът има друг вкус, почвата се чувствува другояче, но абсолютно не може да си представи разстоянието между предишното и сегашното си местонахождение.
Едно беше ясно — намираха се със сигурност на Средиземноморското дъно. Ориентирите бяха верни. И тъй като този басейн не беше пълен с вода, не можеха да се намират повече в настоящето. Преди пет и половина милиона години в този басейн не е имало вода. Ерго [20]…
— Приземихме се безпогрешно и даже веднага влязохме в прикритие — докладва Джеръм, който, изскочил навън, вече бе обиколил безмоторника с джобното си фенерче. — Имахме късмет. И тук има, дървета.
Той насочи светлината напред. Нахълтал в ниски храсталаци, безмоторникът беше забил нос под един гъсталак от сплетени бодливи филизи и твърди сухи листа, които го покриваха до средата.
20
Следователно, значи (лат.). — Б.пр.