Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— Мога ли да ви помогна с нещо, сър — попита Мод, притеснена от вниманието на красивия джентълмен.
В първия миг Рой съвсем забрави за какво бе дошъл. Отдавна не беше виждал толкова привлекателна жена като Мод. Нито пък си спомняше някоя жена да му е правила такова силно впечатление. Макар че не беше вече млад, Рой бе все още здрав и жизнен. Но в продължение на години бе потискал естествените си страсти, като се стремеше да концентрира всичките си сили в отглеждането на синовете си, както и е превръщането на фермата в една от най-богатите в цял Ню Саут Уейлс. Съпругата му бе починала още на кораба, след като напуснаха Англия и той и досега не можеше да си прости, че помоли тази крехка жена да тръгне за Австралия. Като гледаше Мод, Рой изведнъж осъзна колко самотен се чувства.
— Коя си ти — попита той.
Мод се изчерви още повече, защото реши, че по някакъв начин е разгневила красивия господин.
— Мод Линч, готвачката в имението Маккензи.
— Мод — повтори бавно Рой, сякаш да запомни добре името. — Аз съм Рой Пенрод.
— О, аз познавам сина ви. Много ми е приятно да се запозная с вас, сър.
Внезапно Рой си спомни за целта на посещението си.
— Търся Кейт. Виждала ли си я?
— Тя излезе преди малко навън, тръгна към градината. Да отида ли да я повикам?
— Не, Мод, сам ще я намеря. Отдавна ли си в Ню Саут Уейлс?
— Не, сър, пристигнах преди няколко месеца. Аз… — тя пламна цялата, — аз съм затворничка.
— Знам — усмихна се нежно Рой. — Повечето от прислугата са такива. И снаха ми е бивша затворничка, но ще ти призная, че не бих искал по-добра съпруга за сина си и по-прекрасна майка за внуците ми.
Признанието на Мод съвсем не го отблъскваше, защото добре знаеше, че много от затворниците пристигат тук, макар че са извършили съвсем дребни престъпления. Инстинктът му подсказваше, че Мод не е способна на долно или жестоко престъпление, а по-скоро е жертва на английското правосъдие, точно както и Кейси. Вече знаеше, че ще се върне, и то скоро, за да види отново Мод Линч.
Щом разбра, че Уилям иска да я види, Кейт веднага забърза към стаята му.
— Изпратил си да ме повикат, татко.
— Да, дъще. Омъжена си едва от няколко дни, но ми се струва, че съзнателно се мъчиш да разрушиш брака си.
— Татко — ядосано извика Кейт, — защо обвиняваш за всичко единствено мен? Аз бях против този брак още от самото начало.
— Точно затова смятам, че в теб е главната вина. Ти си упорита жена, Кейт, но поне със сигурност знам, че си честна. Кажи ми истината, не можеш ли да преживееш факта, че Робин е бивш затворник?
Уилям бе намерил верния тон. Кейт винаги се е смятала за честен човек. Може би татко е прав, размишляваше горчиво тя. Те двамата с Робин бяха вече свързани, но дали хармонията в леглото бе най-важното нещо в един брак? Особено като се има предвид начинът, по който бе постъпил Робин — подмолните му действия зад гърба й, само и само да получи имението Маккензи.
— Искам само да ми обещаеш, че ще дадеш възможност на Робин да бъде добър съпруг. Не е чак толкова много, нали? Сигурен съм, че той ще те направи щастлива, стига да му позволиш.
Кейт прехапа устни, искаше й се да изкрещи, че всичко това е нечестно, дори жестоко, но замълча и кимна с глава. Нямаше смисъл да спори с един болен човек.
— Ще се опитам, татко, но не съм сигурна, че ще има някакъв резултат.
— Това е всичко, което искам от теб, дъще.
Кейт дълго мисли върху думите на баща си, след като напусна стаята му. Той толкова силно желаеше бракът й с Робин да бъде щастлив, че я караше да изпитва чувство за вина, защото не бе направила достатъчно усилия за да удовлетвори молбата му. Може би… господи, ако само можеше да преглътне гордостта си… може би ще трябва да се опита да забрави миналото на Робин и всичко, което вече е направил, и да се съсредоточи върху сглобяването на парчетата от брака им, които все още съществуват. Все пак, бракът е веднъж и завинаги.
Робин трябваше да изслуша същата лекция, когато този ден след вечеря отиде да пожелае на Уилям лека нощ. Кейт бе необикновено мълчалива по време на вечерята, но Робин не обърна внимание на това. Напоследък вечерните часове, които двамата трябваше да прекарат заедно, бяха истинско мъчение. Разговаряха рядко за незначителни неща, и то подчертано любезно. Тази вечер размениха само няколко думи за посещението на Рой Пенрод. Когато Кейт се качи горе в стаята си, Робин се отби при Уилям.