Среднощни тайни

Мърси облекчено въздъхна, когато вратата се затвори зад Изабел.

— Виж да не е източила малко кръв от китките ти, докато се ръкувахте. Чудя се как поддържа такива идеални маникюри. Най-близкият козметичен салон трябва да е на триста километра оттук.

— Имам чувството, че Изабел не се занимава много с домакинска работа — разсеяно рече Крофт и бавно се заразхожда из стаята.

— Меко казано — намръщи се Мърси. — Кой ли я върши всъщност? Домакинската работа имам предвид.

— Вероятно Далас и Ланс.

— Явно са много надарени млади хора.

— Явно е така. — Крофт се отпусна на едно коляно, за да огледа контакта в стената.

Мърси го наблюдаваше със свъсени вежди — знаеше какво прави, защото й бе обяснил всичко, докато чакаха пристигането на посрещачите си. В момента проверяваше за подслушвателни устройства. Беше й казал, че може и да не успее да ги открие, ако са поставени от много добър професионалист, и че ще трябва да внимават какво говорят, когато са в къщата. Мърси се съгласи със строгите му инструкции най-вече защото беше започнала да осъзнава, че няма смисъл да спори с него, когато е в едно от онези особени настроения.

— Е, какво? — Без да издава звук, тя оформи с устни въпроса си, като видя, че огледът на стаята е приключен.

— Смятам да си взема един душ. — Крофт спокойно започна да разкопчава ризата си. Кимна по посока на банята, която разделяше двете спални помещения.

— Добре. — Мърси се доближи до прозореца, за да разгледа вълнуващия пейзаж навън. — Гледката е невероятна, нали?

Без всякакво предупреждение той се оказа точно зад нея и ръката му се плъзна по врата й. Мърси подскочи от изненада.

— Ама наистина, Крофт! Винаги ли трябва така да изскачаш иззад гърба ми?

— Казах, че смятам да си взема душ — прошепна право в ухото й. — Имах предвид и ти да ме последваш.

— Не, Крофт — разгорещено започна Мърси с намерението да му разясни как точно стоят нещата помежду им. Но така и не успя да довърши тирадата си. Крофт сложи голямата си длан пред устата й и я повлече към банята.

— Тихо, скъпа — прошепна той, докато я дърпаше през прага на просторната баня, — понякога говориш много. — Затвори вратата с крак и тръгна към облицованата с плочки душ-кабина. После пусна Мърси и завъртя кранчето на водата. — Така. Сега можеш да говориш каквото си искаш.

Шумът от водата под душа заглушаваше тихия му глас. Мърси го изгледа ядосано и понечи да излезе заднешком.

— Какво?

— Казах, че сега можеш да говориш каквото си искаш. — Той посегна и отново хвана ръката й, за да я спре. — Шумът от душа би трябвало да заглуши всичко, което кажем тук.

Мърси най-сетне проумя.

— Аха. — За момент я обзе особено разочарование. Крофт явно действаше съвсем делово. Не бе имал намерение да я завлече под душа, за да я люби страстно под водната струя. Тя вирна брадичка. — Е, по една случайност нямам какво да ти кажа. Имам си много по-голям проблем в момента, за да ми е до тайни съвещания в банята.