Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Мърси преглътна с мъка и се опита да обмисли трезво факта, че в момента я терзаеше свиреп пристъп на чувство, което можеше да бъде наречено единствено собственическа ревност. И там, в кристално ясната светлина на планините, погледна към Крофт и разбра какво всъщност става с нея.
Тя се влюбваше в този мъж.
В момента, в който пусна ръката на Изабел, той извърна глава към Мърси. Тя на секундата разбра, че несъмнено е прочел мислите й.
— Няма ли да заповядате вътре? — учтиво ги покани Изабел и ги поведе към залата с мраморни плочки.
В единия й край имаше широко стълбище, което водеше към някакво подземно ниво, както и нагоре. Мърси за първи път забеляза, че къщата има и подземен етаж, който, изглежда, бе с размерите на всички останали.
— Помолих да подготвят стаите ви на втория етаж — казваше Изабел в момента. — Имат чудесен изглед на югозапад. Като се поосвежите, слезте долу, за да ви разведа из къщата. Еразмъс е изключително горд с дома си. И естествено библиотеката ще ви заинтересува.
Мърси внезапно си спомни същинската причина за идването си тук.
— „Долината на тайните съкровища“ е у мен, в багажа ми. Сигурна съм, че сте нетърпелив да я видите, господин Гладстоун.
— Еразмъс, моля ви.
Тя се усмихна.
— Еразмъс. Ще извадя книгата от багажа си и ще ви я донеса след няколко минути.
— Не бързайте толкова — усмихна й се той. — Чакам я от доста време. Сега, като знам, че е вече тук, мога да почакам и още малко. И все пак наистина искам да я зърна, а предполагам, че и вас не по-малко ви интересуват последните подробности около сделката, преди да си стиснем ръцете.
— Вашето предложение за книгата бе доста щедро — рече Мърси.
— Аз бях съвсем сериозен, когато ви предложих да вземете един-два интересни екземпляра от колекцията ми като част от цената.
Мърси широко се усмихна.
— С голямо нетърпение чакам да ги видя. Ще ги използвам като начало за новата си кариера в търговията с редки книги.
— С нетърпение очаквам двамата да обсъдим взаимната си страст — с меден глас изрече Еразмъс Гладстоун. — И вие ли се интересувате от същите неща, Крофт?
— Предпочитам книгите ми да са право от списъка на последните бестселъри. — Крофт посегна към китката на Мърси. — Можете да си поговорите за книги по-късно. Мърси, хайде да се качваме горе. — Той я дръпна към широкото стълбище и към Изабел, която вече беше застанала на площадката между етажите, и изръмжа съвсем тихо в ухото й: — Тук си, за да говориш за книги, не за „взаимни страсти“. Това да не ти излиза от главата!
— Какво да не ми излиза от главата? Взаимната страст ли? — също тъй тихо му отвърна тя.
Пръстите му предупредително се сключиха над китката й, защото този път Крофт нямаше как да й отговори. Изабел сочеше на гостите пътя по един коридор с високи тавани. Стените бяха чисто бели — като тези отвън, — а безкомпромисната им белота бе прекъсвана тук-там от произведения на изкуството. Мърси не беше голям специалист, но една от картините й напомни Пикасо, а друга я накара да се почуди дали не е Мондриан.
Тя се приведе към Крофт и прошепна в ухото му:
— Мислиш ли, че са оригинали?
— Да — веднага отвърна Крофт, без изобщо да си направи труда да снижи глас. — Мисля, че са оригинали.
Мърси се изчерви като рак, когато Изабел се обърна и доволно се усмихна.
— Напълно сте прав, Крофт. Картините са оригинали. Всичко в този дом е от най-високо качество, включително и произведенията на изкуството. Еразмъс обича да бъде заобиколен от красиви неща.
— И хора — добави Мърси, без много да помисли.
— Да — кимна Изабел. — Еразмъс предпочита да има привлекателни хора около себе си, точно както предпочита красотата в прякото си обкръжение.
Мърси вдигна театрално ръка, уж че я моли за нещо важно.
— Моля ви, не казвайте и дума повече по този въпрос, Изабел, и без това съм достатъчно притеснена как да се облека за вечеря. Като че ли оставих смарагдовата си огърлица у дома заедно с роклята от Сен Лоран, а и на всичкото отгоре от авиокомпанията ми загубиха онази прекрасна рокля от Унгаро…
— Не бива да се безпокоите за такива неща — рече Изабел. — С най-голяма радост бих ви дала да облечете нещо.
Божичко, помисли си Мърси. Да не би да прие думите ми на сериозно?