Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Крофт или малко ревнуваше от Гладстоун, или много се беше ядосал на Мърси, задето не смята домакина им за опасен. Тя имаше достатъчно здрав разум, за да приеме, че става дума за второто. Не можеше да си представи Крофт да се поддаде на примитивно чувство като ревността. Но независимо каква е била причината, Мърси очакваше посещение от негова страна тази вечер.
Тя го наблюдаваше как тръгва от вратата и безшумно се приближава към леглото. Усещаше как кръвта пари във вените й, но после си рече твърдо, че няма да му позволи да й завърти главата, както направи онази вечер.
Мърси изобщо не се заблуждаваше. Тя знаеше какво се крие зад присъствието му в стаята й. Той не бе движен от неконтролирано желание, всепомитаща страст или безсмъртна любов, а просто си вършеше работата. Във факта, че Мърси харесва компанията на Еразмъс Гладстоун, съзираше единствено потенциална заплаха за изпълнението на мисията си. Може би се страхуваше, че тя ще се поддаде на опасния чар на Гладстоун. Крофт се готвеше да й покаже още веднъж, че му принадлежи. Искаше да е абсолютно сигурен в това.
Можеше да му каже, че няма за какво да се притеснява, помисли си Мърси, докато Крофт пристъпваше в тъмнината към нея. Можеше да се опита да го увери, че все още не е сигурна какъв е Гладстоун. Но щеше да й бъде трудно да го стори, тъй като трябваше да внимава за всяка изречена дума, страхувайки се от скрити микрофони.
Крофт спря до леглото и се взря в нея. Носеше само боксери. Не беше трудно да се забележи, че вече бе възбуден. Лешниковите му очи проблясваха хищно в тъмнината.
— Крофт — сподавено промълви тя, усещайки как въздухът около тях се изпълва с напрежение. Трябваше да си поговорят. И хубаво беше да побързат. — Банята…
— Не. — Гласът му прозвуча като шепот на кадифе. Качи едното си коляно на леглото и понечи да я помилва по рамото. Леглото поддаде под тежестта му. — Няма защо да говорим. Не сега.
Тя прочете намеренията му и напрежението й премина в някакъв особен яд. Отскубна се от ръката му и застана на колене в далечния край на леглото. Дишаше учестено, когато го погледна в очите.
— Ела тук, Мърси. Знаеш, че и ти ме желаеш. Мога да те накарам да ме желаеш.
— Кой, по дяволите, ти дава право да влизаш така в спалнята ми и да се опитваш да ме прелъстяваш? Аз не съм ти някаква вещ, Крофт! — Нейният глас също звучеше съвсем тихо и гневно. Очевидно този скандал щеше да се проведе шепнешком.
— Знаеш, че не искаш да се караш с мен, миличка. Искаш да се почувстваш както онази вечер в обятията ми. Искаш да ми се отдадеш цялата.
— О, така ли? Кой си ти? Всезнаещият мъдър мъж, който си мисли, че знае какво всъщност искат жените? Имам един много по-труден въпрос за теб, Крофт. Какво искаш ти?
— Това изобщо не е труден въпрос. Искам да бъда с теб. Да усещам как ме прегръщаш, как тръпнеш от удоволствие. Искам да знам колко много имаш нужда от мен.
— Не се нуждая от теб повече, отколкото ти от мен. — Самата тя не знаеше дали бе искала тези думи да прозвучат като молба да я увери в това, или като упорито предизвикателство. Прозвучаха като предизвикателство.
— Ела по-близо и ще видиш колко много се желаем и двамата. — Гласът му преливаше от нежност и задоволство.
— Няма да ти позволя да го направиш, да знаеш, отказвам да спя с теб, докато си в това настроение. Тази вечер не си нищо повече от един хладнокръвен мъжкар, тръгнал на лов. Искаш единствено да докажеш на себе си и на мен, че можеш да ме контролираш в леглото, но няма да стане. Не и този път.
— Спокойно, Мърси. Просто се отпусни и ела при мен.
Тя скочи от леглото и усети леката промяна в начина, по който той сдържа чувствата си.
— Не мърдай от мястото си. И да не си посмял да ми пробутваш твоите… твоите номерца.
Очите му проблясваха в сенките на стаята. Светлината от звездите, която се лееше от прозореца, й даваше възможност да се види вирнатата му брадичка и елегантните очертания на раменете му. Той с лекота проследи движенията й и се насочи към нея с грациозни бавни крачки.
— Ти си тази, която ми пробутва номерца тази вечер. Каква игра играеш? Моя беше грешката, че те оставих да спиш сама снощи.
Тя заотстъпва от него.
— Реших да спя сама снощи, тъй както решавам, че ще спя сама и тази вечер.
— След няколко минути ще мислиш друго.
— Казваш, че аз съм играела някаква игра, но това всъщност е твой специалитет. Постоянно си играеш с връзката ни, така както котката си играе с мишка, използваш я в своя собствена полза.
Той се подсмихна.
— Не приличаш много на мишка.
— Не се шегувам, Крофт!