Кланът на пещерната мечка

Твърдите, жилави стари корени от котешка опашка се счукваха и нишките се отстраняваха. Добавяха се сушени сини боровинки, които носеха със себе си, и изсъхнали зърна към получилото се нишесте, утаило се на дъното на кошниците студена вода. Парчета плосък, черен, безквасен хляб се печеше на жежките плочи край огъня. Листа от щир, лескови реси, млада детелина и листа от глухарче, подправени с жребчево краче вряха в един друг казан, а сос от сушени, кисели ябълки, подсладен с цветове на дива роза и щастливо открития мед къкреше на друг един огън.

Когато видя Зуг да се връща от обиколка на степите с връзка яребици, Иза особено се зарадва. Ниско летящите, тежки птици, лесна плячка за камъните на майстора на прашката, бяха любимото ястие на Креб. Пълнени с билки и ядивна зеленина, които, така да се каже, снасяха своите цели яйца, и загърнати в листа от дива лоза, вкусните птици се приготвяха в една по-малка, облицована с камъни пещ. Зайци и огромни хамстери, одрани и набодени на шиш се печеха на жежката жар, а купчини дребни, пресни диви ягоди блещукаха ярко червени на слънцето.

Поводът си заслужаваше пиршеството.

Айла едва-едва се сдържаше. Цял ден се мотаеше безцелно покрай готварската площ. И Иза, и Креб бяха някъде през повечето време, а дори когато се появеше, Иза бе заета. И Ога помагаше на жените, приготвящи пиршеството и никой нямаше нито време, нито ищах да се занимава с момиченцето. След няколко грубички думи и не толкова нежни побутвания от страна на изтормозените жени, тя се опита да не им се пречка.

Когато дългите сенки на късното следобедно слънце прошариха червената почва пред пещерата, Кланът притихна в предчувствие. Всинца се събраха край голямата пещ, в която се печеха бутовете на бизона. Ебра и Ука взеха да свалят горещата пръст отгоре. Измъкнаха омекналите, опърлени листа и жертвеното животно се показа в облак от пара, от която ти потичаха лигите. Месото бе внимателно извадено, толкова крехко, че едва не изпопада от кокалите. На Ебра, като другарка на вожда, се падна задължението да го накъса и сервира и си пролича колко горда е, когато даде първото парче на сина си.

Брод не прояви престорена скромност и пристъпи напред да получи полагащия му се пай. След това бяха обслужени всички мъже, жените също получиха своя дял и накрая децата. Айла бе последна, но месото бе повече, отколкото можеха да изядат, дори останаха мръвки. Последва затишие и огладнелият Клан се залови да поглъща храната.

Пиршеството бе охолно и от време на време по някой ставаше да си вземе още малко от бизона или да получи допълнително от любимото си ястие. Жените бая се потрудиха, но наградата им бяха не само коментариите на доволния Клан, а нямаше да се налага да готвят още един-два дни. След това всички си починаха, приготвяйки се за една дълга нощ.