Семеен портрет

Ама че екземпляр! При всеки друг би ми се сторило безцеремонност, невъзпитание, но как да го предположа за един толкова обаятелен учен с момчешки реакции? Вместо да губи от посолени думи, той печелеше.

— Ще ми направите удоволствие, ако ухажвате жена ми, макар че съм ревнив — продължи той. — Това е напълно съвместимо за човек като мен. Може би ще ви изненадам, ако ви кажа, че си падам по мадами. Страшно! И понеже не съм Ален Делон, удовлетворението ми е далеч по-голямо, когато успея. Аз успявам. Защото влагам много усилия, изобретателност. Това са атрибути на творчеството. В София имам много работа, затова не мога да отделям достатъчно време, но когато съм в чужбина, постоянно играя. Думата „играя“ ще я чувате непрекъснато от мене. Това е темата на живота ми, разбирано научно, математически, Пътувам често — конференции, симпозиуми, лекции. Възможно е да си доказвам, че не съм толкова грозен, а може би си отмъщавам за пренебрежението, което усещам навън към националността ни. Но това вече е слабост… Шокирам ли ви?

— Малко.

Удоволствието му стана видимо. Беше намерил допинг за мисълта си — идеалният слушател.

— Допускам, че не сте мислили особено какво е мястото на играта в живота. Смятат, че е атрибут на детството. Тя е закон, условие за живот. Тя е показалец в скалата на жизнеността. Ние продължаваме да играем, променяйки понятията. Говорим за наука, изкуство, политика. Играта е творчество, настроение, победа. Определени са границите на свободата — те са правила на играта. Който не играе, не живее, повторението е деградация, Нали не обичате да ви разказват повторно виц?… Тази игра започва с раждането. Трябва да се знае, че противникът не греши. Залогът е продължителността на живота, тоест участието в самата игра… Математиката, този универсален модел на света, е абсолютен пример: поставяне на условия и решаване на задачи. Но самата математика не е синайска плоча с десет заповеди. Тя е безконечна, всеки ден някой тарикат измисля нов дял, нова математика. Как? Създава свои обозначения, нова азбука, фигурки, плюс няколко правила за боравене с тях. И мести… За да започне играта обаче, е нужен още един. Играта „християнство“ е невъзможна само с Христос. По-интересното е, че играта „математика“ служи за практически цели. Впрочем философията — също… Помислете за това, утре ще продължим.

Да допуснем … Психологията се опитва да надникне в човека като мисъл, емоция и воля. Един от любимите й похвати е: „да допуснем“. По-сетне математиката ще го обяви и за свой метод.

Ако допуснем, че доцентът играе на любов, за да живее пълноценно, то трябва да допуснем също, че играта живот е продължение на мисълта. Но у човека мисълта е средство, тя му служи, за да реализира любов. Разумът е адвокат на страстите… Ох, че гносеологични мъгли! Животът не може да се разделя по време на това и онова, играта включва мисленето… Защо ли се трепем над мисълта за мисленето. Животът е първопричина за себе си, а какво е било и какво ще бъде, да го оставим на цар Соломона!