Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)
- Автор: Лоузи Мег Блекбърн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нейка Любенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)». Краткое содержание книги:
Защо Новите деца имат различна ДНК от предходните поколения.
Как да разпознаем Кристалните деца. Каква е тяхната мисия.
Кои са Звездните деца и защо са дошли на земята.
Феноменът на Преходните деца и Ангелите на земята.
Необикновените способности на Новите деца.
Как да помогнем на Децата на новото време у дома, в училище и в обществото.
Истински истории на реално съществуващи деца.
Когато почувства, че е готов за още лечебна работа, Уилям се свързва с мен по телепатия. Майка му често се обърква, когато ми изпраща електронно писмо, с което да запази час, и открива, че вече съм го направила. Тя обаче е много непринуден човек и едва ли е необходимо да споменавам, че в такива случаи много се смеем. Тъй като повечето ни сеанси се провеждат от разстояние, когато работя с Уилям, го карам да участва етерно в процеса. Това е възможно, тъй като той притежава многоизмерна дарба. Когато ми помага, сеансите постигат страхотни резултати. Освен това да се работи с него е много забавно. Наскоро, когато вече приближавах края на лечебния сеанс е Уилям, „връзката“ беше прекъсната и съзнанието ми се изпълни с картини — кратки филмчета с клоуни. Много клоуни! Той караше клоуните да ми правят физиономии и да вършат щуротии. И двамата избухнахме в смях. Очевидно Уилям бе убеден, че сме свършили работата за деня. Отговорих му по телепатия, че зная това. Добре, добре, Уилям, разбрах те!
Друг път към края на сеанса реалността ми се промени и видях цяла тълпа странно изглеждащи хора на борда на космически кораб, който доста приличаше на моста в „Старшип Ентърпрайз“ от „Стар Трек“. Този, който виждах в съзнанието си обаче, бе малко по-стар. Имаше един много висок мъж, който очевидно ръководеше всичко. След сеанса се обадих на майката на Уилям и я попитах дали той не е проявявал някакъв особен интерес към сериала „Стар Трек“. Отговорът й ме удиви. „А имаш предвид онзи, високия? Това е най-добрият приятел на Уилям, Улу. Уилям много пъти е посещавал леля си за едно с него“.
Уилям често посещава леля си по същия начин, както идва при мен. Свързва се и с хора, с които би искал да работи или просто да се запознае и ги уведомява, че пристига. Телепатичните му контакти не се ограничават с мен, а се увеличават постоянно, тъй като броят на хората, които могат да го чуят, постоянно нараства. Освен това Уилям ми препраща други деца. Казва им кога са готови за работата, която върша. Неговите напътствия към другите деца са тясно свързани с нивото на еволюция в техните енергийни полета. Ако не са достатъчно усъвършенствани, ги съветва да изчакат. Когато стигнат съответното еволюционно ниво, им казва да се свържат с мен.
Все пак сеансите ми с него не са само забавление. Двамата сме предприемали „пътувания“ в неговото минало, както и в живота на другите му аспекти. Имахме причини да го правим. През живота си, както и в предишните си животи, ние постоянно обменяме енергия с други хора, места и дори събития. Всеки път, когато навлезем в ново житейско преживяване, ние носим със себе си онова, което сме били и направили до този момент. Понякога част от тази енергия е с объркани функции или увредена. Уилям реши, че трябва да се върнем в Атлантида. Не ме уведоми защо, само каза, че е важно. Помоли майка си да уреди да му помогна да се върне там. В уреченото време го направихме. Уилям бе доста добре запознат с Атлантида и ме отведе на места, които никога не бях виждала, когато бях пренасяла съзнанието си там. Скоро ми стана ясно, че когато е умрял там, Уилям е оставил нещо недовършено. По време на нашето пътуване успя да го направи. Това бе много силен, емоционален момент — най-сетне, след толкова много животи очакване, бе изпълнил задачата.
По време на тази експедиция, след като свършихме онова, за което бяхме отишли, имахме възможност и да се позабавляваме. Озовахме се до една река, на ливада, покрита с диви цветя. Имах усещането, че е ранна пролет. Уилям тръгна през ливадата (което беше прекрасно, защото в нашия свят даже ходенето е голямо изпитание за него!). Той ми се присмиваше, че не ходя достатъчно бързо, и ми напомняше, че нямам причина да се бавя, след като не съм в тялото си! Стигнахме до една къщурка, която се намираше в края на ливадата. Изведнъж се озовахме в малка стая. Уилям погледна надолу, а на лицето му бе изписана безкрайна почит и любов. Когато проследих погледа му, видях жена с бебе на ръце. Почувствах се неимоверно затрогната, когато Уилям ми представи своя пламък близнак, вечната си любов, която току-що бе родена на това място и в това време. Тя бе едно прекрасно бебе с кристалносини очи — замечтани, будни и сякаш пълни с цялата мъдрост на света. Уилям я докосна нежно по ръчицата и ясно се виждаше, че цялата енергия на сърцето му се докосва с обич до нея. Аз, естествено, се разплаках. Моментът бе невероятно красив. Представете си какво е да откриеш вечната си любов, при това в друго време и на друго място!