Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)
- Автор: Лоузи Мег Блекбърн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нейка Любенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)». Краткое содержание книги:
Защо Новите деца имат различна ДНК от предходните поколения.
Как да разпознаем Кристалните деца. Каква е тяхната мисия.
Кои са Звездните деца и защо са дошли на земята.
Феноменът на Преходните деца и Ангелите на земята.
Необикновените способности на Новите деца.
Как да помогнем на Децата на новото време у дома, в училище и в обществото.
Истински истории на реално съществуващи деца.
„Там“ недъзите на Уилям не съществуваха. Той бе напълно нормален и страшно развълнуван да се освободи за малко от ограничаващото го, увредено физическо тяло. Етерните игри с Уилям са изключително забавни. Фактът, че пътуваме по този начин, е нещо удивително, тъй като той живее В Калифорния, а аз — в момента — в Тенеси! Чуваме се, сякаш се намираме в една и съща стая. Предприемали сме няколко пътувания заедно и така и не престанах да се удивлявам, че това изобщо е възможно. Но то е и става все по-лесно с течение на времето.
По същия начин при мен са идвали и други деца. За мен това бе преживяване, което промени напълно съзнанието ми. Отначало се съмнявах в собствените си възприятия. Повечето нормални хора не си приказват с невидими орби, още повече да ги свързват с реални хора! Всичко това обаче е съвсем реално и продължава да се случва, Уилям просто бе първият. Оказа се, че това не е нито игра на въображението, нито временна лудост — тъкмо обратното. Орбите продължават да идват при мен и да си общуваме, а с течение на времето осъзнавам, че все повече от тях имат лица, имена и семейства. Всеки ден е едно удивително пътуване и съм имала достатъчно възможности да проверявам, достатъчно родители и други хора, които са потвърждавали преживяванията ми, за да съм напълно убедена в реалността на тези общувания. Някои от родителите са ми казвали, че никога не били чували за мен, преди детето им да ги накара да се свържат с мен. И скоро разбирахме защо!
Лорин
Веднъж се намирах в Скотсдейл, щата Аризона, За конференцията „Радвай се на живота си“. Разговарях с една позната и бях обърната с гръб към залата. Изведнъж, също както ставаше с Уилям, съзнанието ми тръгна с друга скорост и напълно загубих нишката на онова, за което приказвахме. В същото време чух думите: „Здрасти, успях!“ Там имаше около 2000 души, но когато се обърнах, имах доста ясна представа кого ще зърна. Това беше едно абсолютно прелестно 11-годишно момиченце с червеникава чуплива коса, огромни сини очи и излъчване, което просто сияеше. От пръв поглед се виждаше, че има много тежък недъг. Но външността не можеше да ме излъже!
Лорин седеше в инвалидна количка и имаше големи затруднения дори да повдига краката и ръцете си. Главата й беше отпусната на една страна и изглеждаше, сякаш изобщо не съзнава онова, което я заобикаляше. Когато се приближих и я погледнах в очите, ми стана ясно, че Лорин е съвсем будно и осъзнато дете, ограничавано единствено от тялото си. С нейно разрешение я докоснах леко. Усетих, че енергийното й поле просто прелива от любов. Попитах я дали не е едно от момиченцата, които разговаряха с мен от известно време. Веждичките й подскочиха нагоре („Да!“). Но аз и без това вече го предполагах. Побъбрихме си малко телепатично. Докато си приказвахме така, с майка й Карън се смеехме на онова, което се случваше. Тя беше чудесна жена. Разговорът с нея и Лорин бе истинско удоволствие. Всичко това трая 15–20 минути, после хората нахлуха в пътеките между редовете, бързайки за следващите лекции. Лорин и майка й също отидоха на някаква лекция.
Същата вечер, когато вече бях заспала, изведнъж сънищата ми се прекъснаха и се събудих. Когато седнах в леглото, главата ми се изпълни с образи на Лорин. Отначало ми се стори, че сънувам, но после осъзнах, че седя в леглото и съм напълно будна. Явно Лорин се опитваше да ми каже нещо. Удивителното в пътуванията извън тялото е, че при тях понятията за време и място не съществуват, следователно за Лорин нямаше никакво значение, че е посред нощ. Любимата й певица беше Лиан Раймс, а най-голямото й желание — да танцува радостно като балерина, без ограниченията на тялото. Напълно будна, аз буквално видях нейния танц в съзнанието си. Беше облечена като балерина, стоеше на палци и движеше грациозно ръце, сякаш бяха леки като крила, и пореха въздуха около нея, докато тя се въртеше и скачаше. Във видението, което Лорин ми изпрати, навсякъде имаше огледала и в която и посока да погледнех, виждах отражения на прекрасната й същност, която летеше в танца, неспирана от нищо. Засмях се, развълнувана от прелестното изпълнение. Ето още едно прекрасно създание с чувство за хумор! Когато Лорин и майка й дойдоха при мен на другия ден, подкачих малката за среднощното й посещение. Тя повдигна вежди („Да!“) и се усмихна. През целия уикенд, докато вършех различни неща, току ме прекъсваха телепатични съобщения, че трябва да отида „тук“ или „там“. И всеки път, когато спонтанно се подчинявах, се натъквах на — познайте кого? — Лорин! Това дори се превърна в нещо като шега между майка й и мен. Прекарахме си страхотно.