Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
— За Брадли ли? Нищо не мога да кажа.
— Има нещо у него, от което ме свива под лъжичката — рече Коболд. — Същото изпитвах отначало и когато ти дойде. Не ми беше съвсем ясно какво правиш в Щатите. Сега вече те познавам по-добре и разбрах, че играеш почтено. Не обичам много загадките. Както и да е, хайде да забравим неприятностите. Колко време ще останеш?
— Не повече от необходимото — каза Марк. — Трябва да видя този имот, да го оценя и след това потеглям.
— Защо бързаш? Остани поне няколко дни. С удоволствие ще те поразведа — искам да кажа, ще ти покажа неща, които човек като тебе може да оцени и които туристите не виждат. Този град има какво да предложи. Да вземем този хотел. Можеш ли да ми посочиш друг първокласен хотел в света, където ако попиташ пиколото за жена, той ти докарва цяла колекция? Виждал ли си такова нещо? При това предлагат ти не скапани уличници, а наистина хубави фльорци.
— Значи тук ти харесва?
— Много. Бих препоръчал този град на всеки, който няма възражения срещу карамелените задници. Ако ти се прииска, кажи да ти доведат prieta. Така им викат тук; учтивата дума за негърка. — Той се разсмя така, сякаш устата му беше пълна. — Нощем, както казват, всички котки са сиви.
Трябва да се намери някакъв начин, мислеше Марк. Например ако Коболд има кола, може да докарат със самолет от Палермо онзи специалист, който взриви колата на братята Ла Барбера в двора на дома им на „Пиаца Карачоло“.
— Нещо, което никога няма да срещнеш тук — каканижеше Коболд, — е гъшата кожа. Кожата им е една такава, мека като коприна, каквато рядко се среща при белите. Лично аз не поддържам мнението, че имат неприятен мирис, и за себе си мога да кажа, че съм доста придирчив в това отношение. Между другото — ще ми простиш любопитството — откъде намери това лъчезарно създание, с което беше снощи? Сигурно не е местна придобивка.
— Тя е от нашия град, пожела да дойде с мен. Искаш ли да те запозная?
— Ако не си придобил някакви изключителни права върху нея — отвърна Коболд.
— Няма такова нещо. Оказа се, че намеренията й са били други. Според мен целта й е била по-скоро да види Хавана, а не да прекара уикенда е мен.
— Чудесно… искам да кажа от мое гледище — допълни Коболд. — Защо да не вечеряме заедно довечера? Да кажем в „Ел Парадисо“? Имат го за най-доброто кабаре в света.
— Ще я попитам.
— Как мислиш, ще дойде ли?
— Не виждам защо да не дойде. Ще й се обадя по-късно и ще ти кажа.
— Така. Няма да се ангажирам тази вечер. Хайде да се разберем така: ако не ми се обадиш, значи всичко е наред и ще ви чакам във фоайето в осем.
Когато Коболд се изниза от стола, телохранителите скочиха и тръгнаха към него от двете му страни.
— Чакам ви, значи — каза той, обърна се и излезе, следван по петите от двамата мулати.
Досега, помисли си Марк, всичко според плана върви толкова лесно. За него беше странно, че този човек — толкова благоразумен в действията си, толкова проницателен, умен и властен, че както разправяха, беше започнал да оспорва влиянието на самия дон Винченте — не беше унаследил нищо от инстинкта на дедите си, който да го предупреди, че смъртта го дебне.
Разположено достатъчно близо до брега, за да се вижда заливът, но и достатъчно далеч, за да не може вятърът да донася мириса на изпражнения от плажа, „Ел Парадисо“ минаваше за най-шикарното кабаре в света. Обикновено небето служеше за покрив на огромната кръгла сграда, увенчана с диадема от светлини; но кабарето се славеше с един механизъм, посредством който само със завъртането на един ключ 22 000 квадратни фута покрив се плъзгаше безшумно на мястото си и заменяше истинските, забулени от дъжда звезди с още по-ярък небосвод с хиляди изкуствени звезди, които мигаха досущ като истински в сини розетки от анодизиран алуминий.
Заведоха ги до запазената от Коболд ъглова маса. Той се разположи в ъгъла между двете стени така, че да може да вижда всичко, а ако някой искаше да има вземане-даване с него, първо трябваше да мине покрай двамата телохранители в тъмносини костюми на съседната маса, конто седяха замислени на чашка „дайкири“.
Присъствието на Линда измени до неузнаваемост държането и дори външния вид на Коболд. Сутринта във влажната атмосфера на „Севиля“ той се беше сторил вулгарен на Марк, а сега у него личеше известно достойнство.
Целият чаровен фалш на Хавана като че ли беше съсредоточен тук, за да създаде около тях романтична атмосфера. От чудесните имитации на тропически дървета, по чиито клони бяха залепени истински орхидеи, над масите висяха пластмасови лиани, а от изкусно прикритите лампи струеше лунна светлина. В „Ел Парадисо“ всичко беше на висота. Храната — отлична, обслужването — бързо, шампанското — истинско. Два оркестъра изпълняваха ту рокендрол, ту оглушителни ритми от африканските джунгли.