Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
Служебният вход на хотела също не беше подходящ за бързо бягство след операцията; до сутерена се отиваше или с асансьора, за който се чакаше средно три минути, или през една врата в края на стълбището, която като че ли беше постоянно заключена.
Марк беше седнал в бара да обмисли на чашка кафе тези обстоятелства, когато го потърсиха по телефона. Обаждаше се Линда.
— Помолих те да не звъниш по телефона — каза той.
— Извинявай. Скучаех. Успя ли да видиш твоя приятел?
— Още не.
— Чудя се какво да правя.
— Защо не излезеш да се поразходиш?
— В този град? Невъзможно. Не ме оставят на мира дори във фоайето. Трябваше да се кача в стаята си. На мога ли да дойда да пийнем нещо?
— Не, по-добре стой там. Ще почакам приятеля си още един час и ако не дойде, ще мина да те взема да вечеряме някъде.
Към девет Коболд още не беше дошъл, затова Марк отиде с такси до „Линколн“, взе Линда и отидоха в ресторант „Ел Бохио“, рекламиран като местна забележителност във вестник „Пост“. За да привлекат туристи, бяха го построили като селска колиба с тръстиков покрив; сервираха в градината под окичените с разноцветни лампи дървета, пълни с тревожно чуруликащи птичета. Нощта беше скрила всички увехнали от слънцето багри на Хавана и я беше превърнала в творба, изваяна от слонова кост.
От околните сгради струеше меко сияние, сякаш камъкът още задържаше част от слънчевата жарава на деня, а лекият шум в ресторанта скоро потъна в царящото наоколо спокойствие.
Като поемаха в дробовете си мекия въздух на града и галени от неговите тихи звуци, Марк и Линда се преобразиха. Романтичната й душа, потънала до вчера под пластове от безразличие, взе връх и преструвките, които тя с такава упоритост се беше мъчила да усвои, загубиха убедителност. Марк, привърженик на всичко земно и измеримо, се трогна от тази промяна у нея. Той забеляза, че гласът й омекна, а резкият смях, който често й служеше като щит, изчезна. Сега тя отново беше секретарка в отпуск, откровена и безгрижна, която няма какво да загуби.
Между кратунките, увиснали от увитото около решетка стебло, двамата виждаха канала Моро, по който — сякаш теглена от невидими сценични работници — се плъзгаше към морето гемия с опънати на скърцащите мачти платна. На носа й стояха безмълвни трима рибари с фенери на дълги прътове:
— Каква красота — каза тя.
— Градът е доста приятен, когато за час-два престанат да се стрелят помежду си.
— Чудесен е. Иска ми се да остана тук и изобщо да не се връщам у дома. Защо ли не направим точно това?
Дава ми да разбера, помисли си той, че е достъпна: нещо, в което изобщо не беше се съмнявал. Предпочитайки да не излиза от рамките на деловите отношения, той извади от джоба си плик с десет стодоларови банкноти и го бутна към нея.
— Щях да забравя — каза той. — Авансът, за който говорихме.
— Не сега — възрази тя.
— Работата си е работа. Вземи го.
Тя пак отказа с глава, но той взе чантата й, отвори я и пусна вътре плика.
— Защо трябваше да ми напомняш?
— Говориш, като че ли те чака кой знае какво изпитание.
— Така е.
— Слушай, Линда, не се докачай, но зная как стоят нещата в кабаретния свят. Все си преживяла едно-друго. Просто ти се е налагало.
— Смяташ ли, че съм правила нещо такова преди?
— Сигурно не, но все пак не виждам какво толкова те плаши.
— Има нещо ужасно безсърдечно в тази история. Слушай, сериозно, мога ли да се откажа сега?
— Не — каза той. — Не можеш. Късно е да се отказваш.
— Колко време трябва да прекарам с този твой приятел?
— Предполагам два-три дена. Казах ти вече.
— Не може ли по-малко?
— Не зная. Може толкова, а може и повече. Още дори не сме сигурни дали той ще се съгласи.
— Искаш да кажеш, че когато ме види, може и да не поиска да спи с мен?
Марк сви рамене.
— Какво ще правим тогава?
— В такъв случай сделката пропада, но хилядарката е твоя.
— Дано стане така — каза тя.
— Не вярвам. Моят приятел има добър вкус. Струва ми се, че той ще хлътне здравата по тебе.
— Ти си женен, нали?
— Да.
— Обичаш ли жена си?
— Да.
— Как е в леглото? Повечето италианки са добри, нали?
— Така разправят. Лично аз никога не съм имал основание да се оплаквам.
— Ти не ме харесваш — каза Линда.
— Тук бъркаш.
— Искам да кажа, че физически не те привличам.
— Защо мислиш така?
— Защото ако те привличах, нямаше да ми кажеш онова, което каза за жена ти.