Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
Като завърши огледът, Марк с непроницаемо лице се осведоми за всички подробности и поиска да му дадат фотокопия от договора за наемане на сградата. Посолството го снабди със списък на оценителите, но не се реши да препоръча нито един от тях. „До един са продажници“, осведоми го търговското аташе.
Той позвъни в кантората си в Солсбъри и поговори с Маклийн, който отговаряше за външнотърговските сделки, предполагайки, че някой е заложил ухо някъде по линията.
— Да правя ли оценката сега?
— Както искаш — отговори Маклийн. — Ако смяташ, че си струва.
— Поговорих с Андрю Коболд. Той не мисли така.
— Андрю Коболд ли? Какво прави той там?
— Урежда нещо с тукашните власти. Не ми се полага да зная какво точно.
— Добър момък е този Коболд.
— Един от най-добрите.
— Казваш, че не възприема нашата идея?
— Смята, че трябва да изчакаме, че можем да спечелим.
— А ако някой друг ни изпревари?
— Андрю казва, че това няма да стане. Според него сградата е обявена за продажба от години. Тук изобщо нещо се мъти. Може би не биваше да купуваме всички тези хотели. Мисля, че трябва да поизчакаме.
— Ти си там на самото място, Марк. Прави както намериш за най-добре.
— Има някои неща, конто трябва да обсъдя с теб, преди да предприема каквото и да било.
— Във всеки случай виж каква е най-ниската цена сега. Това няма да ни навреди.
— А оценката?
— Защо пък да не я направят? Колко струва това?
— Тук всичко става бавно. Може да заседна до четвъртък. Не трябва ли да бързам?
— Ден-два нямат значение. Може да се поогледаш няма ли още нещо, което представлява интерес за нас.
— Добре.
— И поздрави Андрю, ако го видиш пак.
— Непременно.
— Кажи му също, че му пожелавам успех с каквото и да се е заел там.
6
Дон Винченте му беше дал един адрес на ъгъла на „10-а“ и „27-а“ улица, Ведадо, който се оказа уединена административна сграда до стената на гробището Колумб. На входа стоеше кубински часовой, а друг войник шареше около гишето при входа, където някакъв цивилен, когото Марк взе за американец, го попита за целта на посещението, поговори с някого по телефона и едва тогава му разреши да се качи в асансьора. На петия етаж трети кубински войник го придружи по коридора до един кабинет, където го очакваше Салваторе Спина.
— Изненадан ли си, Ричардс?
— Почти, дон Салваторе.
— Не ти личи — каза Спина. — Нищо не проличава на този твой сурат. Казвал ли ти е някой, че приличаш на сфинкс?
Марк пое малката загоряла ръка и се наведе над нея, без обаче да я докосне с устни. Спина се беше състарил от последната им среща насам и изсушената му от слънцето кожа, станала вече на пергамент, скоро щеше да се втвърди като гьон. Но веселите маймунски очички опипващи безизразното лице на Марк, бяха по-живи от всякога.
— Аз знаех, че сте в Неапол, дон Салваторе.
Това беше казано от дипломатичност. Тактът изискваше да не се даде на Спина да разбере, че в компанията „Винсент Стивънс“, пък и във всяка от другите организации в Съединените щати, с които тя поддържаше някакви връзки, почти всички знаеха, че той се е прехвърлил в Куба, като и причините за това. Беше кажи-речи обществена тайна, че Спина е сложил ръка върху международната контрабанда с наркотици, която в бъдеще щеше да се ръководи от Хавана. Някои дори знаеха, че огромни количества хероин и кокаин сега се превозваха направо от Средиземноморието в Куба, където ги стоварваха без никакви митнически неприятности, а оттам ги прехвърляха в Щатите по добре проверени и сигурни канали.
— Реших да се заселя в Хавана преди осемнадесет месеца — обясни Спина. — Чудесен град. Хубав климат, а и аз обичам морето. Какво ще кажеш за тази гледка, Ричардс? Не е ли чудна?
Марк покорно хвърли поглед навън към града под ветровитото небе. На миля от брега рибарски лодки играеха по вълните по посока към пристанището. Долу гледката се изчерпваше със самото гробище — престолния град на мъртвите, чиито гробове стигаха досам високите огради: десет хиляди кубинци, подредени в спретнатите архиви на смъртта.