Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
— „Авенида де Масео“, 264–66. — Марк беше подготвен за разпит.
— Искаш да кажеш „Малекон“, крайбрежната улица. Вече не я наричаме „Масео“. — Коболд се пооживи, може би утешен от възможността да постави на място Марк, да му покаже, че той е външно лице. — Сградата е от години в списъците на комисионерите. Целият морски бряг се превърна в огромно бунище. Можеш да купиш на нищожна цена парцел на „Малекон“. Колко искат сега?
— Триста хиляди.
— Триста хиляди ли? Значи сто хиляди по-малко от миналия месец. Другия месец ще можеш да го купиш за двеста хиляди — ако още го продават. Ако изобщо продължават продажбите. Нека ти кажа нещо, Ричардс. Ако компанията купи този имот, ще си хвърли парите на вятъра. Не мога да разбера само защо са изпратили теб, когато е било достатъчно да ми се обадят по телефона.
— Изглежда евтино в сравнение с всичко друго, което са закупили тук — отбеляза Марк. — Предполагам, че дон Винченте искаше да дойда тук, защото покупката на недвижими имоти влиза в моята сфера.
Барманът пристигна с кафето и препечения хляб и ги удостои с измъчения си поглед.
— Лошото на нашата компания е — рече Коболд, — че в много случаи дясната ръка не знае какво прави лявата. Не веднъж, а десет пъти съм казвал на дон Винченте: сега не е време да се купуват имоти в Хавана. Зная, че нямаш понятие от политика, Ричардс, но не си ли разбрал, че в тази страна става революция? Чу ли стрелбата снощи?
— Видях някакво момче, което сигурно са го изхвърлили от полицейска кола. Някой му беше извадил очите.
— Обичайна история — каза Коболд. — Донеси още малко масло — извика той след бармана. — Имаше сражение по улиците към три сутринта. Двадесет или тридесет студенти убити. Трябва да разбереш едно: тези момчета — имам предвид студентите — са на път да победят. Правителството всеки момент ще падне. Затова няма никакъв смисъл да се купуват имоти сега. Ако искаш да правиш някаква сделка, ще трябва да я правиш с новите. Каквото и да купиш сега, може да го загубиш. Ако купиш онзи парцел на „Малекон“, ще го загубиш. Но уговоря ли аз сделката с новото правителство, това е друга работа. Те ще спазят всички условия. Затова ти казвам, че си губиш времето.
Някакъв подранил пияница влезе, поклащайки се леко — като носен от вълните удавник, чието разплуто лице скоро щеше да стане храна за рибите. Един от нискочелите на масата стана от стола, хвана го за ръката и бързо го изпроводи навън.
— Защо са ти тези горили — попита Марк.
— В такъв град не винаги знаеш кой ти е враг — обясни Коболд: — Глупаво е човек да рискува. Впрочем, тези двамата са полицаи. Можеш ли да ми кажеш в кой друг град срещу малък хонорар местният полицейски началник ще уреди да се грижат за теб?
— Доколкото разбрах, Салваторе Спина е в града — каза Марк. — Какво мисли той за бъдещето тук?
— Не съм се виждал със Салва. Обстановката тук е такава, че той на една страна, аз — на друга. Спина се занимава с наркотици. Чувам, че само миналия месец е продал стока за пет милиона долара. Разправят също, че от тази сума на тукашния президент се паднал почти един милион. Което значи, че Спина поддържа президента, а президентът — Спина. А щом дойде новата власт, Спина ще изчезне. Ние пък вършим законна търговия, значи оставаме тук. И защо не? Субсидираме нещо сигурно.
— Тази работа ми се струва малко опасна.
— Още седмица-две. Другия месец един много добър наш приятел ще седи в президентското кресло.
Докато Коболд продължаваше да говори, като подчертаваше от време на време думите си с гъвкави движения на ръцете и с изразително повдигане на веждите, което беше наследил от баща си, Марк си блъскаше главата със сложните технически проблеми около ликвидирането му. Телохранителите като че ли бяха бдителни и кадърни. Влезе още някакъв турист, не толкова пиян, но заразен от временна лудост, която обземаше повечето посетители на Хавана. Хилеше се глупаво и размахваше купеното от сувенирния магазин препарирано алигаторче. Запъти се към тях с най-добри чувства, но телохранителят му препречи пътя. Куба е страна, помисли си Марк, в която предпазните мерки са усъвършенствани да парират всякаква опасност. В процентно изражение, беше разбрал той, полицаите тук бяха шест пъти повече, отколкото в САЩ. Пределно ясно му беше, че никой наемен убиец не би са наел с тази работа, колкото и да му обещаеш, защото едва ли щеше да остане жив после.
— Едно не разбирам — продължаваше Коболд, — каква е ролята на Брадли в тази игра. Нали помниш, говорихме за него и преди. Не мога да се отърва от мисълта, че той стои зад Спина. Но защо? Моите хора ми докладват, че се е появил тук миналата седмица. Ти как мислиш?