Господарката на езерото (том 2)

Не можеше да се отрече, че прокрадналият се до бивака човек беше ловък и хитър като лисица. Бързо сменяше местоположението си и се движеше толкова потайно и тихо, че би заварил всекиго неподготвен. Всекиго — но не и Бореас Мун. Мун имаше голям опит в това отношение.

— Излизай, човече! — извика той, опитвайки се гласът му да прозвучи уверено и грубо. — Няма полза от всичките ти фокуси! Виждам те. Ето там си!

Един от големите камъни, с които беше обсипан склонът на хълма, потрепна на фона на тъмносиньото звездно небе. Размърда се и прие човешка форма. Бореас завъртя шиша с печащото се месо, защото му замириса на изгоряло. Придавайки си вид, че се е облегнал небрежно на лакът, той положи ръка върху ръкохватката на лъка.

— Не разполагам с кой знае какво. — В преднамерено спокойния си тон той вплете остра метална предупредителна нотка. — Не нося много вещи. Но съм привързан към тях. И ще ги защитавам до смърт.

— Не съм бандит — отвърна с дълбок глас мъжът. — Пилигрим съм.

Беше висок и добре сложен, поне седем стъпки висок, а ако трябваше да се претегли, Бореас беше готов да се обзаложи, че от другата страна на кантара би трябвало да се сложат поне десет пуда. Пилигримският кривак — дебел заострен дъбов прът, — който носеше в ръка, приличаше на бастун. Бореас Мун искрено се изненада от факта, че толкова едър човек може да се прокрадва толкова ловко. И това донякъде го притесни. Комбинираният му седемфунтов лък, с който можеше да повали лос от петдесет крачки, изведнъж му се стори мъничък и крехък като детска играчка.

— Пилигрим съм — повтори едрият мъж. — Нямам никакви лоши…

— Хайде сега — бързо го прекъсна Бореас, — нека да излезе и вторият.

— Какъв вто… — започна бързо пилигримът и гласът му секна, когато от тъмнината на противоположната страна като сянка изникна стройна фигура.

Този път Бореас въобще не се изненада. Вторият мъж — начинът, по който се движеше, веднага издаде опитния следотърсач — беше елф. А да те изненада елф изобщо не е срамно.

— Моля да ме извините — каза елфът със странно неелфически, леко хриплив глас. — Криех се от вас не с лоши намерения, а от страх. На ваше място щях да завъртя шиша.

— Вярно — каза пилигримът, подпирайки се на кривака и силно подуши. — Месото от тази страна е съвсем готово.

Бореас завъртя шиша, въздъхна и се прокашля. Отново въздъхна.

— Моля, седнете — реши се най-накрая той. — И почакайте. Животното скоро ще се опече. Предполагам, че онзи, който се поскъпи да нахрани странниците на пътя, не е добър човек.

Маста потече със съскане в огъня, той блъвна, стана по-светло.

Пилигримът носеше филцова шапка с широка периферия, която успешно прикриваше лицето му. Главата на елфа беше украсена с чалма от някакъв цветен плат, която не скриваше лицето му. Когато го видяха на светлината на огъня, и двамата потрепериха — и Бореас, и пилигримът. Но не издадоха нито звук. Лицето, някога по елфически красиво, сега беше обезобразено от чудовищен белег, пресичащ челото, веждата, носа и бузата до самата брадичка.